Великият Базар 27-ми квартал

-Хъм,добре както решиш-една грижа по-малко на главата ми.-Мъжът ти подава плика.-Запомни сградата на 9-ти отряд,няма значение на кой ще го дадеш,след това ела да си вземеш книгата..извинявай,но ще стои тук докато не изпълниш задачата..страх ме е да си помисля какво ще се случи ако ме изментиш и избягаш..

Пиши в Сейретей във "Великият Площад" или направо в темата на 9-ти отряд.

Тоширо пристигна на пазара, оглеждайки внимателно оживлението наоколо и омърлушено подритна едно камъче на земята. Опитът му за разнообразяване на деня беше пълен провал...сега поне можеше да се огледа наоколо, може би да си намери някакво подръчно оръжие или книга, или поне нещо, което да го изкара от скуката... Младежът се почеса по врата и продължи да обикаля бавно, като продължаваше да се оглежда за всичко, което би могло да грабне окото му...

Разхождаш се безцелно,тук като че ли нямаше нищо по вкуса ти..Нещо привлича слуха ти..Някакъв бум от приказки за капитани тук и за някакъв скандал случил се наоколо...не,било битка и имало мъртви..не,капитаните избягали позорно..единият от тях бил онзи причинил,според друг популярен слух,изстиването на отношенията между отрядите..
Имаш чувството,че ще се побъркаш..
Вече беше късно и поглежаш с надежда едно заведение.Беше нещо като кръчмата,от която беше излезнал наскоро,само с по-високо качество(което по принцип не беше особено трудно).Хрумва ти,че може би там някой ще може да ти обясни свързано какво се е случило.

Тоширо се поогледа за още няколко секунди и замислено почеса брадата си. Всичко, което беше чул дотук...определено звучеше като нещо интересно. Може би не беше лоша идея да провери какво точно беше то, а кръчмата пред него изглеждаше като подходящо място за целта. Младежът се усмихна леко и влезе в заведението, обикаляйки вътрешността му с поглед. Такива места му навяваха немалко спомени...но сега не беше дошъл, за да мисли за миналото си. Тоширо застана леко встрани от вратата и бавни местеше погледа си между хората вътре - все някой щеше да му се стори подходящ, за да му зададе няколкото въпроса, които го интересуваха...

Излизайки от кръчмата, Рей нямаше никакви задачи и задължения, което в реалния свят може би щеше да й се хареса, но сега тя откачаше. Трябваше да се захване с нещо. Реши да поразгледа базара, туко-виж можеби щеше да й хрумне някаква идея какво да прави и с какво да се залови.

Тоширо,виждаш на една маса няколко подпийнали момичета,от които дочуваш разговорът,който те интересува.
Ухилваш се доволен.По-добра компания едва ли щеше да намериш.



Рей,забелязваш че повечето магазини са затворени по залез слънце,но имаше няколко заведения,към които всички се скупчваха.А също така забелязваш и една огромна постройка пълна с евтини предмети..от целия реален свят.Екзотика от Африка,от Китай от Америка..явно повечето хора за съжаление бяха по-склонни да гледат отколкото да купуват и за това магазинът караше денонощно.

Наташа пристъпи крачка и вече се намираше на Базара.Имаше толкова много неща,които искаше да си купи.Дрехи,ядене,ножове,кухненски съдове всичко я изкушаваше ,но момичето си търсише животински магазин. След доста разхождане момичето се спря пред магазин,огромен магазин.А вътре животни много много видове животни,които мяукаха,джафкаха, пееша, цвилеха и какви ли още не звуци имаше. Момичето гледаше кат трясната с тиган и хората я зяпаха странно."Хех нищо ново." Наташа никога не знаеше защо я гледат,но беше толкова непукис,че дори спря да им обръща внимание.Просто там най-отзад беше най-сладкото животинче което беше виждала. Едно дълго пухкаво такова и то спеше.Беше се свило в кръг. Козината му бе бежава а муцунката и краката черни.Наташа го погали леко и то се сабуди.Погледна я с най-отегчения поглед,но нещо в него крещеше
"Махни ме от тук" и тя това направи.Хвана странното животно и отиде на касата.
-Колко струва странната мишка?!

Тоширо се усмихна и с весел блясък в очите се приближи до бармана, поръчвайки тихо няколко нови питиета - същите, от които момичетата си бяха поръчвали преди това. След като беше готов с това, младежът понесе чашите към масата, придърпа с крак един стол и ги остави на масата, усмихвайки се приветливо :
-Здравейте, момичета. Позволете ми да ви почерпя, днес ми е повод за празник, брат ми се жени. - невъзмутимо излъга той, все така усмихнат и се облегна назад в стола си - Определено сте възможно най-приятната компания тук, а и ми се ще да поговоря с някого...чух нещо много странно. - Тоширо се приведе заговорнически напред и се огледа показно, преди да продължи - Доколкото разбрах, тук са идвали капитани...и е имало битка, но детайлите ми бягат. Чудех се дали не знаете нещо повече..?

Рей се приближи към магазина с предмети от целия свят. Сърцето й се разтуптя - от извесно време ме бе виждалас такива джунджорий и сега я налегна носталгия по родното. Затвори вратата зад себе си и заоглежда по рафтовете и в провесините през пространството висящи предмети...

Наташа:
-Хъм,ами не е много скъпа..имаме много по-добри екземпляри от т'ва плъхче.Но ако го искаш е 300 йен..и ви уверявам струва си..всичките са одобрени от 12-ти отряд..чух че лично капитанът им е правил наблюденията за болести-Имаш чувството че проговорилият мъж всеки момент ще заспи на касата..

***********
Рей:
Носталгията не те оставя..има всякакви предмети от родината ти,направо не можеш да повярваш на очите си.имаш чувството,че можеш да прекараш тук цяла нощ..и с всяка минута все повече ти липсва родното място..
***********
Тоширо:
-Ой мерси братле!-казва грубо едно от момичетата..тяи явно не си поплюват.-Ха!И'ам една приятелка и тя е присъствала на случилото се..казва,че нищо не се е случило..няк'ви момичета разглеждали..някъв тип влезнал и се блъснал в едната..тя трйъгнала да подслушва разговора му с' соВственика и к'во мислиш чи ста'а?БАМ!КАПИТАН Я ИЗРИТАЛ!АХААХХАХА.И и и казал,че е тъпа и не е хубаво да подслушва!Трети отряд..така каза тя..бил капитан на трети отряд..пишело си на гърба му х.Х.А тя к'во напрайла?Почнала му отговаря!-тя снишава глас,така че да привлече повече внимание..и думите и успяват да привлекат интереса ти..-След това другия се обърнал..тука горката приятелка беше ужасена..и погледнал момичето 'се едно е насекомо..направо я побили тръпки като го видяла..а след т'ва..тоя нормално облечения,не капитанът наредил на другия да се махат..не знам к'во е станало от там..и да ти кажа ни искам..

Тоширо леко наклони глава на една страна, заслушан в думите на момичето. Звучеше доста интересно...от друга страна всяка случка, в която бяха замесени капитани беше интересна. В крайна сметка любопитството надделя и младежът се ухили широко, кимвайки увлечено на момичето :
-Сериозно ли? Т'ва е добро. Ще ми се да видя що за магазин ще привлече капитан...явно има нещо интересно, сещаш ли се? Къде се намира той, викаш?

Несъзнателно виждайки един стар акумултор, който явно бе повреден, Рей първоначално само го огледа какво му е, но постепенно се намери разглобила акумолатора и сега поправяше повредата. Едва когато го сглоби и постави обратно на мястото разбра, какво бе сторила. Хареса й. Огледа се наоколо за други дреболий, които можеше да поправи, стига магазинера да нямаше нищо против...

Рей:
Магазинерът те наблюдава известно време и като че ли няма нищо против да поправяш разни неща,даже ти благодари след още малко.Започваш да се забавляваш все повече и си избягала поне за малко от мрачното място.от което влезе..всичко изглежда като отделен свят..
*********
Тоширо:
-Ми наблизу е..ама по т'ва време е затворено..пробвай утре ако искаш,едно дребно антикварно магазинче,доста е популярно обаче!Питай който искаш и ш'а го намериш!

Тоширо кимна утвърдително и се надигна от стола си, махвайки на момичетата за довиждане. Затворен...можеше разбира се да опита да влезе с взлом, но беше безсмислено да го прави заради едното любопитство. Младежът сви рамене и излезе от кръчмата, разхождайки се безцелно между сергиите и магазините наоколо...

Хиноте се заби пред една витрина с тестени изделия и заподскача развълнувано.
- Искам баничка с шунка и кашкавааал - посочи тя изложените храни и се загледа в отраженията в стъклото, изведнъж се загледа в отръжанията и се обърна рязко на пети.
- Я, Тоширо - помаха момичето, без да се отдалечава много от магазина.

Тоширо се извърна като чу името си и се усмихна приветливо, приближавайки се до двете момичета.
-Йо, Хиноте. Какво търсите тук? Разходка? - попита младежът, разсеяно оглеждайки храната, която беше изложена на витрината.

- Отиваме да изпълняваме някаква задача в библиотеката на Серейтей... Ааа, ако искаш ела с нас, няма ограничение в броя на участниците оплези се Хиноте - и отправи жален поглед към храната. - Само да закусим де...

Тоширо се замисли за момент. Бяха му казали, че онзи магазин ще отвори едва утре...
-Добре, идвам с вас. - ухили се той - И без това няма нищо по-интересно наоколо, а така поне има шанс за някакво раздвижване.

- Супер! - кресна Хиноте, грабна баничката си и я натика в устата, след което дръпна Араши и Тоширо за ръкавите и ги помъкна примлясквайки към библиотеката.

Наташа остави парите на касата и профуча към вкъщи, чакаше я ден.

Вниманието на Рей бе привлечено от картина на стената. Обърна се, сякаш някой я наблюдаваше и видя произведението - млад мъж и жена, държаща новороденото им дете пред езеро с лотуси. Погледна я в ъгъла, не, че се интересуваше кой я е рисувал - единственото което намери бе надписа "Началото на клана Хасукава". Рей гледаше безмълвно тази картина. Моментално искаше да разбере нещо повече. Дали бяха от този свят или от нейния... Безмълвно се обърна и към магазинера, който сякаш имаше отговор на незададения й въпрос.

Хигуре вървеше обратно към антикварното магазинче - слънцето вече отдавна се бе скрило. Тя размишляваше върху събитията случили се днес. Цялата тази работа - през живота си не бе казвала толкова глупости колкото днес. Нейното любопитство бе преминало всякакви граници. И да се забърка с капитан и офицер, които я мислят за "мизерница". Та нали и те в началото са били ученици-мизерници като нея!!! Момичето въздъхна тежко, а погледа й вече бе по-скоро тъжен. Те бяха толкова прави... Хигуре вдигна лявата си ръка и сграбчи ръкава под дясното си рамо. Трябваше да даде всичко от себе си и да вземе изпита си с отличен, да направи първата стъпка и да е с една крачка по-близо до върховете, до светлината, която облива победителите и те сияят от далеч, служат като пример за останалите, а когато тяхното време изтече хората свеждат глава в тяхна памет и ги помнят вечно... Тя вървеше бавно по прашната улица. Хората връщащи се от пазара минаваха покрай нея, но тя не ги виждаше - бе потънала в спомени.
Момичето пристигна пред магазина и вдигна глава.
- Какво! Неее!
На вратата висеше табелката " ЗАТВОРЕНО".
- Ама как?! Трябваше да ме изчака да се върна! Не се бавих толкова много! Той да не си е помислил, че ще избягам с пакета!
Тя допря чело до прозореца и видя книгата на малка масичка в страни от касата.
- Той като си ляга в 6 часа не означава, че всички си лягаме тогава. Уф! - дръпна се на страна за да види работното време - Дано утре работи...
Юуки погледна още един път името на магазина и се отдалечи. Реши да мини още днес през библиотеката.
- Дано и те не са затворили...

Чихиро си каза, че ако похарчи малко пари няма да умре. Всъщност изобщо. Пръскаха й се пари на поразия. Бе готова да си купи и камилска опашка.