Великият Базар 27-ми квартал

Великият Базар бе безспорно най-посещаваното място в цялото общество.Буквално десетки хиляди минаваха от там всеки ден,защото максимата на търговската гилдия беше ''всичко може да се намери за цена''.И я спазват.

- Виж сега мойто момиче Нами - разсмя се Чихиро - по - женско нещо от тва не знам, а и е страхотна разходка. - Очите и зашариха по шарените сергии и шарките наистина бяха всевъзможни както бе чувала.

Виждате едно забутано магазинче със старинни предмети.Застаряващият мъж вътре явно се радва на особено голямо внимание сред посетителите,довело до разразстване на магазина му--виждате двама продавача и една продавачка вътре,които той само наглежда от време на време.
Естествено можете да продължите и да се насладите на другите чудеса.

Хигуре се шлайкаше по магазините и разглеждаше чудните стоки. Беше доста претъпкано - неделен ден и всички бяха облекли най-красивите си дрехи. Чуваха се викове, глъчка музика. Децата играеха на гоненица и си проправяха път измежду тълпата. Момичето погледна нагоре - на въжета между къщите висяха червени фенери.
- Купете си риба, купете си риба - повтаряше някакъв търговец, който беше вързал рибата на една дълга тояга метната на връта му. Той едва не се блъсна в Хигуре.
- Пресни ябълки - извика някакъв червендалест, закръглен мъж зад щанда си.
Шинигамито само му се усмихна и продължи нататък. Какъв хубав слънчев ден - без нито едно облаче в небето - как да не се усмихваш.
Изведнъж тя забеляза голяма тълпа от хора.
"Хм... сигурно има нещо интересно, трябва да се види!" - каза тя и се присъедини към зяпачите.

Чихиро бе изкушена. Добре за малко. Съвсем мъничко. Минута най - много. Отново повлече нами след себе си и влезе в магазинчето. Обожаваше стари неща, а тук бе раят им.
- Добър ден - поздрави и очите й се разтекоха по малко сенчестите рафтове. Определено имаше много прах тук - на рядката слънчева светлина се виждаха вълма от прашинки танцуващи танц непознат на никой жив човек. Въздухът тук бе по - различен - нямаше вонята на месо и подправки, на парфюми и кожи, на хора и животни, но за сметка на това присъстваше лекото ухание на сухи цветя и отминало (може би доста отдавна) благородство. Хвана леко една книга в кожена подвързия, която й се стори интересна и разтвори почти разпаднатите й корици.

Нами отново погледна с копнеж към магазина отсреща.
И изведнъж един непознат я избута грубо от входа.
Нами успя да го види само в гръб докато отиде,безцеремонно за останалите посетители,до собственикът и му каза нещо,при което старият мъж се изнерви.
Непознатият беше внушително висок,но слаб.Но най-много се отличаваха дрехите му.Бяха траурни.

В този момент на рамото на Нами тупна една ръка и момичето подскочи изненадано.
-Гуспойце,'найте че подслушването не и никак хуу нещо,нали?-чу ироничният глас на мъжа зад нея. -Особенно когато тоз' който подлушвате е висш офицер,а?
Момичето се обърна за да види стъписано бялата роба на капитана и самодоволната му усмивка.

Мъжът,като че ли се стресна като чу гласа на капитана зад себе си.
Но това изобщо не можеше да се сравнява с позеленялото изражение на собственика.Когато мъжът в траурните дрехи се обърна забелязваш мечът на кръста,сещаш се за думите на капитана срещу теб..
Особенно когато тоз' който подлушвате е висш офицер,а?
За момент ти причернява.
мъжът на среща имаше определено надменно лице,което обаче беше някак странно главно заради празните му очи.

Чихиро видя капитана и точно като при Нами лицето й се сля с косата. Зае поза мирно като бързо остави книгата и се молеше да не вони все още на саке.
-Здрав'жилаймдругарюкап'тан! - Не можеше да повярва на късмета си - да диша капитански въздух, сякаш така самата тя ставаше капитан за секунда.

Непознатият направи гримаса и изгледа Чихиро.Всички в магазина бяха млъкнали е се взряха във вас.
-Ичимару..ти настоя да дойдеш,но можеше и да не привличаш толкова внимание.-Погледът му се насочи към Нами-А вие млада госпожице..каква работа иамте да ем подслушвате?
Усещаш как черните му очи прогаряха главата ти с нещо близко до открит гняв.

-Интересно.Някой,който има достатъчно смелост да се изправи срещу висш офицер и все пак да запази волята да се бори.наистина интересно.Може би ще помоля да те назначат в моя отряд.Ичимару.Готов съм,ако нямаш повече работа с тях можем да тръгваме.-Обърна се към собственика-Чакам го в сградата на 9-ти отряд.

-'нам,знам,Икава-сан -почти с надсмешлив тон подде Гин размахвайки ръка - ама и ти н'дей да бъдеш т'ка строг към горкото момичи'.
Някак си всичко казано от него звучеше почти като подигравка,но същевременно беше някак си естествено.След това се обърна към прибледнялата приятелка на Нами
-Здраве желаем? Здравето е хуу нещу,ма като гледам как сте се почерпила,драга,едва ли ще ви съпътства дълго.^^

-ВИЖ К'ВО - започна избеснялото момиче, но усети на кого крещи и отново пребледня - Простете тайчоу, не ви разбрах, говорите като нещо почерпен. - Не се сдържа въпреки всичко. Стисна Нами за ръката за да не кресне още нещо и се усмихна узъбено като тигър на мръвка месо.

-Мое да говоря като такъв,но поне не мириша на такъв,за разлика от вас,гуспойце.-отново прозвуча подриграватилно и звънливо гласът на капитана на 3-ти отряд а усмивката му стана още по широка

-Ичимару.Свършихме тук.Ако толкова си я харесал я вземи в твоя отряд.Рейатсуто им е като сравнително талантливи ученици завършили академията.И не ме гледай така,не забравяй кой от колко време е капитан.

- Простете тайчоу, проявих неуважение - последва примера на здравомислещата Нами и се стегна, а погледа й стана далеч по - фокусиран и съсредоточен.

-Ооо,н'дей тъй,Икава-кун.Нима ни сме дружки? ^^ -Ичимару нямаше намерение да променя надсмешливият си тон - А тия двечките наверно си имат хуувату риатсу....мое и да взема някоя от тях в отреда.....ши видим.
Капитана на 3-ти отряд се завъртя към стъписаните бъдещи шинигамита:
-Е,милички,ши ви оставяме. Bye Bye ^^ -и помаха лекичко с ръка