Великият Базар 27-ми квартал

Хигуре просто стоеше отстрани, нямаше намерение да подслушва ама тия викове някак си привлякоха вниманието й. Чак сега забеляза капитана. Очите й станаха на палачинки. За първи път беше толкова близко до висшо шинигами. Как бе минал без тя да усети рейатсуто му или поне да забележи голямата роба с числото 3.
'Чакай малоко... 3...хмм... Ичимару Гин'
Принципно момичето уважаваше капитаните, но този, този беше изключение... Никой не се усмихваше толкова много колкото него и то така зловещо. Не можеше да види очите му, а говора му - мазен и лукав, допълнително засилваше нежеланито й да бъде близо до него. Тъкмо реши да си тръгне, когато той стори това първи. Явно проявяваше и някви интереси към двете момичета създали суматохата. Погледа й се отмести върху собственика на магазина.

-Това,моето момиче--каза продавачът-- е едно изключително нежно и деликатно същество,което макар и да не е живо отразява твоята душа и може а се държи само с нежни ръце.Винаги се радвам да продавам китари от този модел и се надявам да сте напълно доволна от покупката.



Хигуре вижда как собственика се строполява на един стол забил поглед в мъжа с погребалните дрехи..може би лейтенантът на Ичимару?Какъвто ида беше явно собственикът се страхуваше от него до дъното на душата си.

Чихиро зяпна благоговеещо. Лепна се на китарите и възкликна:
- Искам тази! - Очите и направо светеха от вълнение.

--Хъм,естествено моето момиче,виждам че ти и приятелката ти имате изключително добър вкус за китари.Надявам се да изберем възможно най-дборото за вас,така че някой ен като станете известни да казвате че сте купили китарите си от тук хаха.

Чихиро бръкна в джоба си и постави нужните пари на плота и с китара в ръце тръгна да излиза от магазина.

-E,дами,благодаря че пазарувахте при нас.-собственика пое парите на момичетата и ги прибра грижливо зад тезгяха,а след това им подаде внимателно китарите,прилежно обвити и опаковани.
-И не забравяйте че при нас цените са най-добри!

Юуки веднага се огледа за някаква вещ... Първото нещо, което видя бе някаква прашна книга без име отгоре. Грабна я, дори не погледна за какво беше и отиде на касата:
-Ще може ли да я опаковате хубаво... за подарък е...-каза тя с широка усмивка. - Явно този човек ви носеше лоши новини... Моите съболезнование - тук направи кратка пауза за да види реакцията на човека - дали щеше да приеме или отрече.
Беше любопитна и мислеше да поразпита продавача заобиколно за да разбере за какво става дума. Бавеше се нарочно.

Чихиро омагьосана тръгна след нея, но изведнъж се заби на място.
- Ам, аз нямам къде да се прибера, а ти?

Чихиро пое намачканото листче и подпря китарата си на крака си, докато чете. Изведнъж очите й светнаха.
- Гениална си! Сигурно щях да спя по улиците на 80ти квартал и то не за дълго. А и става въпрос за двама човека! - Бързо я целуна по челото и погледна адреса за сверка. - Ок 23... Хайде наблизо е! Направо отиваме!

Юуки забелязваш,че мъжът не откъсва очи от изгубващата се фигура на капитана и спътника му и трябва да повториш въпроса си два пъти преди той да реагира.През това време всички започват да си шушукат,улавяш няколко фрази и думи като ''капитан'',''капитани'',''руконгай'' и ''момичетата''.
Виждаш как наистина две момичета се шмугват навън под погледите на всички,а една от продавачките излиза точно в противоположната посока и си сигурна,че до края на деня Руконгай ще гъмжи от слухове.
Собственикът най-накрая ти обръща внимание и му трябват няколко секунди да си спомни какво си го питала.
-О,не никакви лоши новини.-той хвърля един последен изнервен поглед към тълпата отвън,там където последно е видял капитана.-Този човек първо ми прати писмо..но не мислех,че ще е толкова зловещ на живо...всъщност вие какво ще искате госпожице?Нали сте госпожица?
Хвърля ти един преценяващ поглед и забелязваш как изважда прилежен лист хартия и започва да пише нещо на него.

Хигуре тъкмо щеше да повтори, но последното изречение я накара да спре за момент... Едва забележима вена изби на челото й.
'Етсествено, че съм госпожица!! Тоя за каква ме взима !? А сега пък почна да записва нещо, само да има късмета да е за мен'
-Исках да ми я обвиете - повтори тя като посочи книгата пак така усмихната - с ето тази хартия там.
Когато човека се обърна за да види какво му сочи, Юуки хвърли един поглед към листчето.
-Какво ли не бих дала за да получа писмо от някой лейтенант или капитан... Ще е такава чест...

-Да,да един момент.-той хваща листа и започва да подвързва доста внимателно като не те поглежда изобщо.-За чест не знам,доста ще популяризира магазина ми,но определено не искам да си имам взимане-даване с някой като него.Такива хора са прекалено опасни.Всъщност теб какво те бърка?
Спря за секунда работата си и ти отправи един предпазлив поглед.

-Ъм? - попита го очудено тя - Нищо?
'Какво ме бъркаше ли? Та аз само си изказах мнението. Нито сам го питала какво пише в писмото, нито кой е този или това нещо дето ще ходи при лейтенанта на 3-ти отряд, нито за какво разговаряха до преди малко... Как въобще бе стигна до това заключение...'
Явно продавача беше от този тип - вечно нащрек за нещо, дебнещ клиентите да не вземат да свият някой предмет. Естествено е във всичко да намира нещо гнило, не че то не беше такова в този случай...
Хигуре все още го гледаше тъпо и все едно не знае за какво става дума...
-Аз само пазарувам - продължи тя очудено...

//btw Какво пише на прилежния лист хартия?//

-О,да извинявай..просто не ми излиза от главата т'ва чудо..
Виждаш какво пише на листа:"Собственост на 9-ти отряд от Сейретей."
Но това нямаше много смисъл?Това преди малко беше капитанът на трети отряд,не на 9-ти.Нещо много странно се случваше тук.
-Всъщност май ще се наложи да се забавя малко..съжалявам..-той за миг потрепери-Каза да го пратя веднага щом съм готов с документите.

Хигуре кимна в знак, че ще поизчака...
-Щом капитан го иска трябва да е много важно, вървете аз имам много време. Мога да поогледам и другите неща.
Тя го проследи с периферното си зрение какво щеше да прави и най-вече за какво бяха документите.

-А ти с какво се занимаваш момиче?-Той ти се усмихва,явно иска малко да си почине преди да се занимава с това.Свършва да пише и обръща внимание на отговора ти.

Дали и така флиртуваше с бабите на неговата възраст...
-Аз ще ставам шинигами, господине - явно беше кьорав, сигурно от възрастта - ще спасявам души... Колко ще струва всичко?

Мъжът пред теб явно се стряска страшно много,в първия като че ли недоумява какво си казала,а след това видимо се отдръпва от теб.След това явно му хрумва нещо и проговаря:
-Шинигами,а?Имам предложение.След като явно ти е по пътя,какво ще кажеш да занесеш този плик до..секунда..сградата на 9-ти отряд ида го предадеш на командващия офицер там?Ако го направиш получаваш каквото си си избрала безплатно?Какво ще кажеш?

'Защо не, та това беше само един плик, нали?' - помисли си тя - 'Явно продавача не беше голям фен на шинигамитата или... ама не спомена ли той преди малко нещо за опасност...хм'
Тя се почуди малко, да - искаше да разбере за какво става въпрос, но не й да се навира между шамарите. Явно не можеше и агнето да е цяло, и вълкът - сит. Та дори не знаеше какво пише вътре... може и да е нещо от рода "Убий куриера!". Хигуре разтърси глава за да се отърве от нелепите мисли.
-Боя се, че нямам път на там, господине, предпочитам да си платя книгата.

-Е,жалко тогава.Това ще е 300 рйо.Сега ще довършва подвързването.
След една-две минути одържа на думата си.
-Заповядай.

Хигуре бръкна в левия си джоб да извади парите и замръзна на място... Там нямаше нищо! Ръката й започна да трепери.
'Омг! Къде са? Някой ме е обрал в тая навалица!'
Тя лека полека започна да се обръща към продавача, като насилваше една усмивка на лицето си. Капчици избиха на челото й. Човека държеше книгата с едната ръка, а с другата правеше знака за "Хайде сега ми дай паричките " Фонът, на който седеше вече бе сив и зловещ. Хигуре преглътна.
-Всъщност може и да го занеса, Вие бяхте толкова мил, пък и сега се сетих, че имам да върша една работа близко до сградата на 9-отряд. Бях забравила... - една голяма (аниме) капчица съпътстваше отговора й.