Саке но Токи

Чихиро отново влезе. Навън нямаше алкохол. Основен недостатък. Без да поглежда никой си поръча два литра саке и чак тогава огледа добре присъстващите. Хвърли поглед озпод вежди на Рей и събеседника й и реши да не се бута там къдете знаеше, че е нежелана. При шинигамито, което бе видяла и по - рано имаше някакво червенокосо момиче, което изглеждаше горе долу нормално и явно му се говореше с някой. Отиде до нея.
- Хей, аз съм Миязаки Чихиро, искаш ли да полафим?

Чихиро се настани удобно и отговори:
- След седмица ще се разпределя - засега съм заета да се напивам - разхили се тя. *Най - сетне нормален събеседник* си помисли. - Ти? - Сръбна си солидно саке и се усмихна окуражаващо и весело.

Чихиро се замисли. Добре трябваше да признае поне пред себе си, че знае къде иска да е. О да, прекалено добре знаеше, но изпитваше ужас, че ако го изрече на глас ще стане още по - невъзможно. Всъщност какво толкова? Я без лигни...
- В 11ти отряд. Мисля, че там ще ми е добре. - усмихна се небрежно и запали цигара - На теб къде ти се ходи? Всички отряди са готини предполагам.

- Всъщност не съм решавала. Още като пристигнах тук бях пред източната порта на Сейретей и знаех, че искам да вляза вътре. Търсих начин да вляза, но единственото, което постигнах бе да припадна от глад пред северната порта. Едни мили момичета от 4ти отряд ме нахраниха и така аз разбрах тепърва какво е шинигами. Тъй като д Каракура не бях правила нищо святно, реших, че мога да не съм отрепка през цялото време. Ще призная, че и мечовете привлякоха особено вниманието ми - разсмя се тя - А ти? Винаги съм се чудела, само аз ли постъпвам така или другите имат по - добри причини?

- Никога не съм виждала морето, но има няколко залеза, които бих изскала да видя отново. - усмихна се меланхолично - Но за убийствата си права! Боже! Тук дори ни карат да го правим! Направо е по - добро от добрите стари улични боеве! - Загаси цигарата си интензивно и продължи да говори развълнувано - Представяш ли си? Вървиш и трепеш!
Балсам!

- Аз като си знам късмета, моя ще е накой гаден лепрекон аграр и гайдар, постоянно весел и усмихнат. И ще ме е избрал само да ме дразни. А сигурно няма да имам меч а мотика или подобно - нали трябва да съм прецакана - разхили се Чихиро и запали нова цигара.

- Да бе вярно - трябва да съм още по - прецакана - ще ме сложат в 4ти отряд да копая маргаритки. Между другото ти на колко години трябва да си? Тук всички са млади и свежи и не мога да преценя изобщо. - Надигна сакето като продължаваше да гледа събеседничката си.

- По - принцип на реални 18, но цинизма и простотията ми са като за 45 годишен мъж - мисля, че вече си забелязала. - Запали поредната цигара и си дари мощна глътка саке.

- Да се спасява - промърмори раздразнено другото момиче - Няма да му се молим за внимание - от половин час си говорим, а той ми мълчи кат' бит г*з.

- Да се спасява. Айде да идем някъде другаде. - Момичето потропваше нервно с крак и пушеш интензивно. Нещо очевидно я притесняваше.

-Уф, мразя да мисля... Хайде ела! - каза момичето и повлече Нами след себе си извън заведението, стига толкова пиянство - не бе полезно за черния дроб.

Райто видя, че кръчмата най-накрая се бе опразнила.. Страхотно. Но вече му беше писнало да пие, виждайки наредените шишета до себе си, той реши че може би леко е прекалил. Но на кой му пукаше? Все пак нямаше кой да го занимава с проблемите си и той можеше да си прави каквото иска. Точно както винаги си е мечтал! Момчето се разплати с кръчмарят и излезна с първоначално несигурна крачка, а след това ускори...

Хиноте най-сетне пресуши бутилката саке и с доволно изражние се изправи. Беше доста късно и нямаше да е зле да се отправя към свидният си дом. Сбогува се с бармана и с подозрително весела крачка се изнесе от заведението.

Рей изпи последната глътка от бирата си и се усмихна на Тоширо.
-Аз ще вървя, чух, че скоро ще ни разпределят в отборите. Ще се видим отново. - рече тя и изгаси цигарата си в пепелника. Оправи шапката си и като остави няколко монети на бара, се запъти към изхода.