Саке но Токи

Тъй, като се намираше до един от най-тихите квартали, където не се намираха други заведения от какъвто и да е било тип, това беше мястото където можеш да пийнеш вечерта или да поиграеш хазарт. Това бе кръчма, която приличаше по-скоро на място извън Сейрейтей, на кръчма посещавана от изпаднали хора.
В кръчмата бяха наредени десетина маси с дървени пейки до тях.. Можеха да се съберат по 4 души на една и 9-10 в кюшето... То обаче беше запазено за редовни посетители, които разбира се бяха достатъчно платежоспособни...

Чихиро бутна вратата и се огледа подозрително. Нито един еднакъв стол?! Изгнили маси?! Само леко забърсване на приборите, че да се разнесе равномерно мръсотията?! Воня на потни мъже? Това беше място точно като за нея. Духна леко притона си от очите и се завлачи весело до бара. Взе си литър саке, духна праха от бутилката, ухили се щастливо и се замъкна на една свободна маса в ъгъла. Кръстоса победоносно крака и се облегна назад изливайки солидна част от сакето в гърлото си. Живота беше прекрасен.

Рей влезна в бара, объркана и потисната. Наскоро бе умряла и всичко се бе променило. Нехаеща какво става около нея сега, след като загуби живота си и всичко, за което е мислила, че има смисъл да живее, тя бе избрала да вложи съществуването си в нещо с което би могла все още да помага на хората от света от когото бе дошла. Да вложи съществуването си в задачата да бъде шинигами. Предстоеше й, да се присъедини към един от 13сетте отбора, но сега имаше малко свободно време. Нямайки приятели и изобщо познати в този свят, Иротсуя влезна в затънтената кръчма "Саке но Токи" и застана на бара да чака за бира. Щеше и да размени няколко думи с бармана ако той я заговореше...

Чихиро видя новодошлото девойче (XD) и се усмихна. Жена в бар?! Второ нещо по вкуса й! Огледа я добре и й подсвирна, за да й привлече вниманието. Свали крака си от масата - все пак не трябваше да разбира, че е простак веднага, нали?

Рей дори не си направи труда да погледне зад рамо. Ако компанията зад гърба й се нуждаеше от нещо, щеше да си направи труда поне да я доближи лично. А в другият случай - Рей нямаше никакви сметки с тази особа. Не смяташе, че заслужава да обръща внимание.
Мислейки тва, тя отново отпи от бирата си. ( :Р )

Чихиро се появи точно до нея и си поръча халба бира. Ухили се щастливо и пое мощна глътка. Мошна стана и усмивката й. Духна бретона от челото си и се вторачи сериозно в момичето до себе си.
- Здрасти аз съм Чихиро, защо не ми обърна внимание като ти свирнах?

Райто влезе в кръчмата с бърза крачка.. Разгледа посетителите и видя че има 2 момичета, което го изненада, но не и впечатли. Той се спогледа с кръчмарят и се насочи към голямата маса в ъгъла, там нямаше да може да го обезпокояват... Когато пристигна сервитьорката той си поръча 2 литра от най-хубавото саке и се отпусна назад... Живота беше прекрасен понякога.

-Да ти приличам на куче? - промълви тя като извади кутия цигари и запали една. - Иротсуя. Иротсуя Рей. - добави тя и издиша дима от цигарата. Набързо хвърли един поглед на момичето до нея й разбра, че и тя е завършила академията, също като нея.
-Виждам, че и ти си завършила...към кой отряд си се присъединила? - каза Рей, като хвърли берз поглед на новодошлия през рамо, след което отново дръпна от цигарата.

- Никой не уважава добрия мързел вече... - Измърмори си под носа момичето - Все още към никой. След една седмица ще го направя, но не съм сигурна все още към кой да се пробвам. - С крайчеца на окото си видя как влиза трето шинигами от противоположния пол. Повдигна ъгълчето на устната си и разкри леко зъбите си. "Брей какви интересни колеги" - Ти към кои си? Изглеждаш ми нова и свежа. - обърна отново вниманието си към новата си позната.

-И аз не съм се присъединила към никой отряд все още... има време, не, че има значение. Където и да ме приемат, ще дам моите 100%. - като довърши бавно и спокойно, си дръпна отново от цигарата, а след това пийнна и от бирата.
-Да изглежда, че и този ще ни е колега. За момент си помислих, че това място е изпълнено само с жени.

- Нямаме доказателство за обратното все още - засмя се момичето и дръпна цигарата от ръцата на Рей - Много е вредно - каза и си опъна като трифазна помпа. Изведнъж изгледа съзаклятнически другарчето си по беля и прошепна - Хайде да се запознаем с него! Обещавам - ще бъда възпитана! - нещо в усмивката й показваше обратното.

Райто си отпиваше спокойно от сакето, всичко му ставаше все по-приятно и спокойно. Видя че 2те момичета си говорят "по женски". Сигурно си губеха времето в приказки.. Е на Райто не му беше до това и той релаксираше. Не му се занимаваше особено с други души, дам чашата саке беше перфектна компания за него.

-Прави каквото искаш - рече Рей и дори не обърна много внимание на държанието на момчието покрай цигарата. Вместо това си доизпи бирата, ако тази нахалница смяташе да се протегне и към чашата й.
-Не съм заинтересована от този...ако имам да оправям сделки и работа с него, ще го потърся тогава.

Чихиро я изгледа тъпо.
- Забавна си като труп - Из главата й се запремятаха мисли. *Веднъж да подходя дружелюбно към някой и ето какво става! Както и да е... Доверието явно е слаба черта и на двете ни.* Извади собствен пакет цигари и запали една, след което се изправи и отнасяйки литър саке се върна на масата си. По пътя измълви:
- Ще си говорим пак Рей. Може би тогава ще си по - отпусната. Усмивката й бе по бегла, но пламъчето в очите й се бе засилило.

-Ха, забавна...-прошепна на себе си Рей и усмивка се плъзна по лицето й, бе си спомнила начините за забавление когато беше жива - пиене и пушене с момчетата, моторни състезания, мръсни шеги и всичко типично за гангстерите. Още от малка живееше като мъж и беше мъжа в нейната къща. Само че сега всичко това...трябваше й време да се адаптира към този свят, да се оттърси от стреса и напрежението което поемаше от предишния си живот. Трябваше да си изгради и нов режим - преди през деня бачкаше до припадък, после се връщаше в къщи минавайки през магазина, след което излизаше при бандата с която не се разделяше до преди зори, когато й оставаха 4 часа време за сън, преди отново да отвори сервиза. Как ли щеше да разпредели времето си в този свят?
Мислейки върху обикновени въпроси, тя изгледа досегашната си компания и отвърна:
-Да, ще си говорим отново. - рече, и отпи последната глъдка бира.

Не й беше мястото тук. Ако всички бяха като Рей щеше да откачи. Не помнеше много от живота си, но знаеше, че не е за суров живот. Какво ли щеше да се очаква от нея? Мрачните мисли, които я налегнаха сякаш изпиха сакето й. Тръсна парите на бара и излезе от кръчмето. В главата й бе сцена на голям уличен бой и тя самата в него със зверска усмивка. Поне можеше да се бие...

Тоширо влезе в кръчмата с лека усмивка и безгрижно настроение - доста промени бяха настъпили, но ако имаше човек, който можеше да гледа на собствената си смърт с пренебрежение, това определено беше той. Затова и не виждаше причина да променя навиците, които си имаше приживе, както и да изпада в депресирано настроение. Точно когато си мислеше това, погледа му пробяга по посетителите на заведението - млад мъж и жена, седнали на различни места...изборът му беше повече от ясен. С все същата усмивка, младежът се настани на стола близо до момичето, оглеждайки я скрито и след като поръча бирата си, се обърна с дружелюбно изражение към нея :
-Йо. И ти ли завърши академията скоро? Струва ми се, че съм те виждал някъде...О, извинявай, съвсем забравих. Тоширо Коутей. - усмихнато се представи той, протягайки ръката си към момичето.

Рей се обърна към усмихнатия новодошъл. Един учтив човек най-после на хоризонта. Не искаше да м удава преценка от пръв поглед, но с благ поглед отвърна като се представи на свой ред и хвана ръката му по мъжки:
-Иротсуя Рей. Да, наскоро завърших и сега чакам разпределението ми в отряд. -рече тя и като остави цигарата си на пепелника, постегна малко шапката си, чиято козирка бе обърната назад.

-А мислила ли си към кой отряд да се присъединиш? Понеже аз самият още съм леко объркан относно това... - послъга Тоширо, придавайки си замислен вид. Беше си почти напълно наясно къде иска да отиде, но предпочитанията към отряд - ако имаше такива - издаваха немалко неща за характера на един човек. Пък и беше добър начин да продължи разговора с неутрална тема. Тоширо надигна чашата и отпи няколко големи глътки от бирата, оставяйки я след това на бара, докато чакаше отговора на момичето...

-Не, не съм мислила - усмихна се леко Рей. - Всъщност няма значение, стига да не е 4ти отряд. Имам ръце на механик, не на лекар- усмихна се тя, почти засмя.

-Механик, а? Автомонтьор, може би? Ако е така несъмнено ще си допаднем. - засмя се Тоширо, намигайки шеговито на момичето - Макар че ми е интересно...откъде такива умения? Това не е професия, която повечето жени биха избрали, все пак... - все така усмихнато и открито продължаваше да говори младежът. Обикновено хората се отпускаха, ако събеседникът им беше непринуден - нещо, което беше проверявал на практика много пъти и към което винаги се стремеше...

Рей смига няколко пъти. Допаднем, ли каза той?...Имащ пред вид, че и той работи същото?...Така, де работил...но не му личеше много да е бил такъв...
-Не те разбрах много добре, с какво казваш, че си се занимавал преди..ум, ъ...да дойдеш на това място?... - леко смутена пита тя, обикновено ясно разбираше хората. Но и това намигване. Хей я чакай малко, да не би той да се опитваше да я сваля? - По едната й вежда несъзнателно премина кратък тик, а момичето остана да чака отговора на младежа.

-O, по малко от всичко. - небрежно каза Тоширо, надигайки отново чашата си. Миналото му на уличен вандал не беше нещо, което обикновено впечатляваше и респектираше хората, затова рядко го споменаваше, освен ако не беше попитан съвсем директно - Работех каквото намеря, общо взето. Но не, не и монтьор...просто разбирам това-онова от автомобили, не на професионално ниво, сещаш ли се? Любителски интерес по-скоро - продължаваше да приказва разсеяно, за да намекне по този начин, че собственото му минало не е нищо необикновено, след което бързо зададе въпрос, за да избегне нейните собствени - А защо точно шинигами? Това е длъжност с доста високи рискове и немалко опасни ситуации и битки. Сигурно си живяла...доста интересен живот. - одобрително, с лека усмивка промърмори Тоширо, загледан в нея и подпрял брадичката си с ръка.

Без подозрението, че срещу нея седи блейбой, да си е отишло съвсем, Иротсуя отговори с нормален, обикновен тон:
-Имам нуждата да съм полезна на хората...от оня свят. Не мога да седа тук, да живея съвсем друг живот и да се правя, че те не съществуват...Хах - внезапно се усмихна тя - това звучи като от някоя приказка.
Момичето гледаше плота на бара, отпи от бирата си и отново дръпна от цигарата, като се замисли, гледайки вече младежа.
-Ами ти...защо точно шинигами?

Хиноте се спря на прага на кръчмата и се огледа любопитно. Беше си доста... автентично място, малко й напомняше на баровете, които посещаваше с приятели приживе. По лицето й се разля лека усмивка и младата жена влеза уверено в заведението. Огледа останалите клиенти, двама от тях се бяха уединили на едната маса и си говореха нещо, а другият си седеше сам и си пиеше. Хиноте установи, че не познава никой от присъстващите, за това си поръча една бутилка саке, взе си една чаша и реши да види, колко може да изпие XD.