Библиотеката на Серетей

Хиноте се дръпна настрна и се облегна върху една преобърната секция книги, без да откъса очи от разиграващата се сцена. Защо за бога водеха Нами при визарда? Май нямаше да е зле да пусне нова обява за съквартирантка... Въздъхна и промърмори тихо:
- Борим се с психопата с прегръдки и обич, това да не е международната организация на грижовните мечета...

Веднага щом се доближиха до Никосуке момчето се просна в конвулсии на земята...мигове по-късно тялото му се разпръсна на стотици черни гарвани които като един всеобхватен облак върхлетяха капитана и момичето.Укиате избърза и и застана пред Нами,поемайки удара.Клюновете и ноктите на птиците се забиваха,разкъсваха и нараняваха предводителя на 12-ти отряд.Той се присви леко от болката но нямаше намерение да се отдръпне.
Пернатата напаст мигновенно отлетя на някаде в формата на огромно ято.
------
Никосуке се откри на непозната за него улица.Не далеч пред него беше една от портите свързващи серетей и руконгай.Как можеше да усети това? Та той дори не виждаше...Друго нещо за което сетивата му го предупреждаваха беше крещящата опасност от от 3-мата заобикалящи го шинигамита-новаци.
-Изчезнете...-едва промълви. Не знаеше дали са го чули.Не знаеше дали са реагирали.
С усилие се изправи и продължи да се влачи към портата.Трябваше да се махне....
А за тримата младоци беше твърде късно.Труповете се бяха превърнали в храна на кръжащите около него рояк мрачни гарвани.

Хигуре потрепна при гледката. Щяха да си отидат още две души. Искаше да извика, но в този момент един от гарваните сякаш я погледна и тя замръзна на място. Стори й се цяла вечност, а когато се осъзна ятото вече си бе отишло, а капитана щеше всеки момент да падне на земята. Момичето отскочи от дупката на един по-нисък покрив, а след това и на улицата. Приближи се до Нами и Укитаке за да помогне с каквото може.

//btw Сега ние като още не сме взели изпита с какви дрешки сме облечени - черни шинигами униформи, ученически или като жители на Руконгай? //

Дали момента в който Рей се озова в библиотеката беше подходящ, не стана ясно, но скоро щеше да разбере...
Иротсуя отвори вратите на голямата библиотека и се озова вътре...

Укитаке беше на колене на земята.Остра болка пронизваше всяка част от тялот му. Кръв се стичаше от множество пресни отворени рани.Капитанът дишаше тежко.Погледът му се премрежваше.Чу някъде от далече гласа на Нами.Успя малко да се посъвземе.
-Какво чакате?- изкрещя със сетни сили белокосия мъж- Тръгвайте след Йамимару!Трябва да го спрете...Араши-сан не ме гледайте така...Тръгвайте...веднага!
Капитанът се закашля.Шинигамитата тръгнаха след младия мъж като останаха само няколко,които да помогнат на ранения си предводител.

В пълно неведение какво ставаше тук, Рей наблюдаваше падналия на колене белокос мъж и видя как по негоо нареждане повечето изтичаха в някаква посока. При вида на кръв по мъжа на земята, Рей веднага се притече на помощ, сама не знаеща с какво можеше да помогне.
-Господине, какво ви се е случило?!? - в напрегнатата ситуация тя не бе разпознала капитана на 13сти отряд. - Какво изобщо става наоколо!? Това не може да е тренировка! - притеснено каза иротсуя, като коленичи до Укетаке.

Няколко шинигамита помогнаха на капитанът на 13-сти отряд да се изправи.Той се обърна към рускосото момиче и каза строго:
-Не се мотайте тук,оджоо-сан.Тръгвайте след останалите!Те ще имат нужда от всяка възможна помощ.
Рей излгеда Укитаке с поглед, вкойто се четеше убъркване и притеснение,но все пак кимна с глава и се затича в посока на улиците,на където бяха хукнали останалите шинигамите.