Библиотеката на Серетей

Това беше една от най-масивните сгради в Обществото на душите и бе разположена в най-централната му част. Библиотеката представляваше едно безкрайно хранилище на знания.Тук бяха съхранени книги,документи и различни свидетелства за различни хора и епохи. Може би това именно беше най-богатото на информация място,съществуващо изобщо. Всичко беше строго систематизирано-като се започне от азбучното подреждане на книгите в даден рафт,като се премине през разделянето им според тематика,година на издаване,популярност,стойност и се стигне до отделянето им в различни раздели,като взависимост от поста на даден служител в йерархията,той получаваше достъп до определена част от отделите.

Тоширо беше пъхнал ръце в джобовете си и оглеждаше вътрешността на сградата с интерес, докато вървеше до момичетата. Рядко посещаваше библиотеки, още по-малко толкова мащабни като тази, можеше поне да я разучи, докато още не беше време да се действа за изпълнението на задачата, поверена на Араши и Хиноте...

Хиноте се промъкна след Араши и огледа сградата със страхопочитание, винаги бе обичала библиотеките и направо си умираше от радост, че задачата им беше тук. Избърса ръцете си от остатъците от баничката и бутна съквартирантката си.
- И сега..? - попита момичето, зяпайки разсеяно.

Укитаке застана пред младата шинигами.Изглеждаше величествено в бялото си кимоно.В същото време обаче в очите му се виждаше угриженост.
-Много се радвам,че най-накрая дойдохте,госпожице Араши.-каза бързо той.Гласът му беше дълбок и излъчваше добродушност-Ще ви помоля да влезете по-бързо.Работата е спешна и важна.Не се бавете-последното се отнасяше за спътниците на момичето.
Капитанът се обърна и тръгна с леко куцукаща крачка навътре в библиотеката.

Тоширо подсвирна леко, почти безшумно, при вида на мъжа пред себе си. Значи...това беше един от капитаните? Изглеждаше болнав, но Тоширо беше готов да заложи всичко, което имаше, че е далеч по-могъщ отколкото изглежда. Младежът се усмихна леко, накланяйки глава и последва Араши с приповдигнато настроение. Това се очертаваше да бъде интересно...

Хиноте се изхили широко и последва с бърза крачка Араши. За пръв път виждаше капитан и не изглеждаше чак толкова зловещ, е поне тя си ги бе представяла по-високи и с повече зъби... Не че това имаше значение, задачата им щеше да започне всеки миг и най-накрая се очертаваха някакви приключения.

Библиотеката беше прашна.Книгите ставаха все по-големи и по-стари,колкото по-навътре влизаха.Стигнаха до няколко рафта с масивни дебели томове,повечето от които имаха заглавия като "Вековна история и величие на Шинигамитата".Укитаке спря и се обърна към трите шинигамита.Приближи се до Араши и сложи ръка на рамото й.
-Госпожице,-заговори-това се отнася най-вече до вас,но се радвам,че не дойдохте сама.Става въпрос за приятеля ви-Никосуке Йамимару-капитанът видя учудването в очите на момичето.Закашля се леко докато все така държеше рамото й.
Тогава нещо изшумя покрай лавиците ня няклко мвтре от тях и всички се обърнаха натам.

На около 20-тина метра от тях,напълно незабелязващ ги беше Никосуке. Младият мъж не изглеждаше никак добре. По притесненото му лице бе избила ледена пот,а погледа му истерично шареше по лавиците.Нормално прилежнато хванатата му коса на опашка сега се бе пусната и разрошена,а брадата му липсваше.Няколко книги се изсипаха шумно в краката му.Той тихо изрога,след което ги сложи немърливо обратно на мястото им,като продължи да търси нещо.
Хиляди книги....хиляди странници....той трябваше да знае! Трябваше да намери информация....
Силни спазми го свиха и той едва не падна на колене,но успя да се опре на рафта.Обгърна лице с ръка и остана прикован на място за няколко мига.Пое си дълбоко дъх и избърса течащата от носа му кръв." По дяволите....нищо не е наред..."

Тоширо премига неразбиращо при първите думи на капитана, но шумът го накара веднага да приклекне леко, стегнал ръцете си и да концентрира погледа си към мястото, откъдето му се беше сторило, че дойде. По дяволите, точно сега би дал всичко за едни свястни боксове или каквото и да е оръжие...Но и без оръжие трябваше да успее да се справи.
-Ое, някой там? - подвикна младежът, оглеждайки се внимателно.

Укитаке направи знак на Тоширо да мълчи и инстинктивно стисна рамото на Нами.Усещаше,че тя би отишла веднага при него.Не трябваше да го позволи.Не сега.Усещаше рязката промяна в реятсуто на Никосуке и това накара погледа му да стане още по-угрижен.
-Госпожице,има неща,които не знаете за Йамимару имисля,че сега е времето да ги разберете.-капитанът си пое дълбоко дъх,изкашля се и продължи.-Той не е този,за когото го мислите.Още по-малко е шинигами.Никосуке е вайзардски лорд,който бе затворен от мен преди 150 години.Определено съзнанието му малко по малко се опитва да пробие и отново да стане онова,което е бил преди.Той е чудовище с огромна сила.Може да унищожи целия Сейрейтей,само да поиска.Откакто го затворих го държа по око.Нашата задача е да го спрем.каквото и да стане,той не трябва да възвърне цялата си сила!Ще бъде унищожително,не само за нас шинигамитата,но и за целия сват!
Виждаше как лицата на младите шиниганмита пред него се променят.От шок те малко по малко започнаха да изписват ужас и дори дълбок страх.

Хиноте запна изненадано. Бе очаквала нещо интересно, но това си беше... ами страшно. Погледът й се стрелкаше между визардският лорд и Араши притеснено. Приятелката й изглеждаше много разтревожена и момичето не знаеше, с какво може да помогне в момента. Направи няколко крачки докато се изравни със съквартирантката си и побутна леко ръката й, гледайки я огрижено.
- Не се тревожи, ще оправим нещата... - "Ама че глупости говоря" - скастри се на ум Хиноте. - "Как точно НИЕ ще оправим нещата?!"

-Чуйте ме хубаво,Араши-сан-гласът му се измени,вече се усшаше наставничество в него.Занеше,че точно това ще стане.-Оладейте се.Това не е лъжа.Много ви моля,да дойдете на себе си.Трябвате ми трезво мислеща в тази ситуация!Той вече почти не е момчето,което познавате.Онова там скоро ще стане чудовище и ако се доближите до него вие ще бъдете първата която ще загубим.А ние не искаме това да става.За това трябва да го спрем.Ще действаме плавно.Не трябва да правим никакви грешки,защото иначе ще стане много опасно,не само за нас,но и за всички същества.
Направи знак на тримата пред себе си да тръгнат бавно и тихо надолу,по-близо до Никосуке.

Тоширо разтърси глава и отново се вгледа в Йамимару. Този...беше го мяркал няколко пъти, но не го познаваше лично. Чудовище, което може да разруши Сейретей? Звучеше като някаква измислица...но осъзнаваше, че не е така. Капитанът изглеждаше пределно сериозен, а и...може би си внушаваше, но усещаше нещо...не на място. Сам не можеше да си обясни какво точно имаше предвид, но едно беше сигурно - ако ще и десет вайзардски лорда да се изсипят при тях в момента, нямаше да позволи да го намерят треперещ в някой ъгъл. Младежът си пое дълбоко дъх и загледа напрегнато капитана и Йамимару, държейки притеснението и страха далеч от съзнанието си. Беше изпадал и преди в трудни или наглед невъзможни ситуации и преди...нямаше да прояви слабост и сега. С плавни стъпки мина от лявата страна на капитана и бавно започна да пристъпва към момчето пред него, готов да направи нещо...каквото и да е, колкото и нищожно да изглеждаше, за да помогне, ако ситуацията не се развиеше благоприятно.

Хиноте сви рамене и последва групичката. Не я бъркаше особено какво ще става с другите, трябваше само да се опази жива... така де, жива условно казано, макар че знае ли човек, можеше ако я убият да се събуди внезапно в друг шантав, призрачен свят... Както и да е, сега трябваше да се концентрира над задачата си, която беше доста страшничка.
- Иии, какво точно трябва да правим ние? - попита сериозно момичето и скръсти ръце зад тила си.

Положението ставаше все по зле.....първо тялото му отказваше да му служи,а сега ума му загуби типичната си трезвеност. Болката го обръщаше и пулсираше по всички краища на тялото му,а съзнанието му препускаше бясно. Всичко започваше да се размива. Изведнъж осъзнаваше неща,които е обеден че винаги е знаел,виждаше картини от места на които е бил...преди стотици години. Той.....той? Започна да губи представа за себе си,тогава чу стържещият глас на Когарасумару,неговото зампакто:
-Виждаш ли,Йамимару....-злокобно изстена-казах ти че времето ще дойде....когато аз пак ще ти служа...
Всяка дума сякъш болезнено разкъсваше главата му отвътре.Той замижа от непоносимият бодеж,след което залитайки се опита да ходи,но резултата не беше никак задоволителен.Блъскаше се между рафтовете,препъваше се в собствените си крака,а спазмите не му позволяваха да си поеме дъх нормално.
Неволно се обърна назад и съзря 4 мътни фигури да вървят към него.А 4 ли бяха? той не можеше да прецени....И тогава нещо в него прещрака.Наречете го инстинкт,ако искате,но съзнанието му бе абсолютно безучастно спрямо действията на тялото му. Взрив от вътрешна енергия го нарака да се привие....той трябваше да я отпусне...кръв....само това виждаше....очите му се изпълниха с червената течност и тя започна да се стича надолу по бузите му.
В следващият момент огромена приливна вълна от тежко реатсу обля всичко наоколо...

Приливът на рейатсу изненада Тоширо, но младежът бързо се стегна след думите на капитана. Да се скрие на сигурно място...може би наистина се налагаше. Но това място щеше да бъде такова, че да може да се включи в действието, в нужния момент. Погледът му бързо обходи залата и набеляза едра колона, недалече от капитана, зад която спокойно можеше да се прикрие сам човек. Тоширо кимна леко и се стрелна възможно най-незабележимо натам, опирайки гърба си в нея и само периодично подаваше част от главата си, за да придобие представа за развитието на ситуацията...

Укитаке успя да реагира навреме.Разпери ръце и успя да закрия младите шинигамита от демоничното реятсу на Никосуке.То се блъсна в него,причинявайки му силна болка.Капки пот се стекоха по лицето му от положеното усилие.Закашля се.
-Тоширо,Араши,Кагероу!-успя да извика-Прекрийте се на сигурно място до второ нареждане.Работата няма да стане така.
Капитанът концентрира набързо малко речтсу и изпрати няколко адски пеперуди за подкрепление.Змаеше,че от тук нататък съдбада на Сейерйтей,Човешкия свят и дори на Хуеко Мундо е въцете на четририте шинигамита,които бяха в това помещение.Укитаке се извърна и извади занпактоуто си.Другите все още стояха на място.
-Какво чакате?-подвикна им той-Изпълнявайте!
Капитанът тръгна с бавна и сигурна крачка към Никосуке.

На Хиноте не й трябваше повече подканяне, последва безропотно Араши зад рафтовете и приклекна. Даа, много обещаваще ситуация, те - без никакви оръжият срещу умопомръчен визард - о, хепи дей! Момичето се смръщи и се огледа за подходящи предмети за самозащитa.
- О, имам идея! Хайде да го замерваме с книги! - саркастично възкликна Хиноте и се обърна към съквартирантката си, която явно изживяваше личната си драма - Или пък не... - довърши момичето с леко неудобство и се загледа на другата страна.

Никосуке напълно бе изгубил зрението си.Алените потоци от гореща кръв,стичащи се от очите му не му позволяваха да види нищо.Останалите сетива също започнаха да се размиват бавно,малко по малко...Силните спазми не го оставяха да се изправи,а ориентацията му в пространството почти липсваше при тези обстоятелства.Чувстваше се абсолютно безпомощен,но усещаше и нещо различно.Да,точно така,усещаше....аури около себе си.Много замъглено и бегло,едва доловимо дори,но можеше да ги почувства.И по-скоро една фигура,която се приближаваше към него,пращяща от сила....тя му се стори смътно позната,но инстинкта се включи в този момент.
Направи неистово усилие да закрачи бързо в противоположната посока,макар че едва се движеше и всичко пред него бе в пълен мрак....Припъна се и се струполи на земята.Изстена тихо и впрегна отново силите си в опит да се изправи или предърпа напред.