Библиотеката на Серетей

Виждайки безсилния и объркан младеж пред себе си,Укитаке реши да смени плана.Може би все още имаше надеда.Спря на около 5 метра от него.Прибра катаната в ножницата и се прокашля.
-Араши-сан,елате до мен!-постара се момичето,да го чуе ясно.МОже би щяха да успеят.Знаеше че библиотеката е обградена от шинигамита.Покрай рафотовете също имаше скрити бойци,готови да атакуват,когато им е даден знак.Нямаше как момичето да пострада.Беше сигурен в това.Ако не в друго...то поне в това...

капитанът отново сложи ръка на рамото на момичето,когато тя стигна до него.
-Само искам да си спокойна-каза,като се опитваше гласа му да звучи колкото се може по-добродушно и да прекрие притеснението си.Тръгнаха с бавна крачка към Никосуке,който се опитваше да се изправи.Укитаке видя ужасения поглед на момичето,когато тя забеляза пурпурните петна по пода.Спря на метър-два от Никосуке и поутна Нами да подължи напред сама.

В този момент Никосуке изгуби напълно представа за ставащото около него.Отново го обгърна непрогледната тъмнина,лишавайки го от връзка с външният свят.А в корема му отново започна да се наддига парещата Сила,огнена,умоляваща го да излезе,да и позволи да се разстели като необятен ураган.Усилията на младият мъж да я спре бяха напразни.Накрая се отпусна и усети как все по-навътре потъва в мрака....

----

Нов умопомрачителен прилив на помилащо реатсу бе избълван и се разпростря като бурен вярър.Захвърчаха книги от рафтовете,а те самите бяха събаряни без милост като парчета домино под неловката ръка на малко дете.Нами отхвръкна в една посока,като се приземи с удар върху една от лавиците за книги,докъто Укитаке съумя да запази мястото си,макар и с усилие.
Изведнъж се възцари гробна тишина,която бе раздрана от агонизиращият вик на кървящият младеж....

В този миг няколко шинигамита застанха пред Нами и й препречиха пътя.Играта определено бе загрубяла.Укитаке отново извади занпактоуто си.
-Никосуке,-почти извика той-кълна се,ако не успееш да се овладееш лично ще се погрижа да не излезех от тази зграда!
Капитанът продължи с уверена крачка напред и стигна до момчето.демоничното реятсу се оптваше да го отблъсне,но Укитаке беше по-силен и успя да устои.Ритна силно Йамимару и го строполи на земята.Капки кръв от очите на Никосуке се разлетяха наоколо.

Никосуке се претъркули на земята.Изкашля се силно и се опита да се изправи....неуспешно.Срути се отново на пода.Не знаеше какво става.Позната аура го бе халосала доста силно,а в сегашното му положение....той имаше няколко предположения,бегли....започваха нещата да се нареждат....но защо толкова много му се спеше?Всичко избледняваше и губеше значение.Толкова беше изморен.Всеки момент щеше да се придаде на дрямка.

-----

Изневиделица всичко наоколо се изпълни с гарвани.Те кръжаха около кървящият мъж на пода,образувайки вихър от пера над него.Укитаке ,който ходеше бавно към него се сепна.Това му беше познато.....
Гарваните кълвяха и разкъсваха,пърченце по пърченце-дрегите и кожата на Йамимару.Кървави капки заваляха отгоре му.Това беше неговата кръв,стичаща се от тяхните човки.
Облъка от черни птици се сгъсти и придоби очертания.

Укитаке в последният момент блокира двете дълги остриета със своите 2 меча.А пред него беше същата качулата фигура от онази нощ,с разкъсаната роба и бледа маска,белязана с две линии от кръв.
-Здравей,Джоуширо.Дълго време не сме се виждали -стържещият глас на вайзардския лорд беше мъчение за ушите.

-Значи най-накрая се пробуди-каза Укитаке и вдигна мечовете си.-Упся да се измъкнеш от затвора,в който те бях сложил.Браво.Моите поздравления.Но няма да стигнес по-далеч о ттова!
Капитанът се хвърли нпред в яростна атака.Единият от мечовете му се стрелна към маската на вайзардския лорд,а другия-към стомаха му.Трябваше да успее!Този път щеше да го унищожи вднъж и завинаги!

Там,където беше лицето на лорда,миг по късно проблясна едно от остриетата му,блокирайки удара,но другият меч на капитана на 13-ти отряд се вряза дълбоко в корема,уцелвайки целта си с всичка сила.
Изведнъж,фигурата на великия вайзърд се пръсна на гарвани отново,а тялото на Никосуке полетя назад,оставяйки във въздуха кървава диря.Младежа се свлече безпомощно на земята и изкаран от своята дрямка,едва изрече с изпълнената си с алена кръв уста:
-Укита...ке-тай..чо?!?! Ка...кв....
Усещаше как се срива....

Смаян от обрата Укитаке се дръпна малко назад.
-Някой да извика лечител!-"може би се справих",мислеше си той.Приближи се до рухналият младеж и му каза-Не се притеснявай.Мился,че вече всичко ще е наред.
Но се лъжеше.Нова вълна от демоично реятсу се стовари върху капитана и го събори назад по гръб.Беше много по-мощна от предишните.

Беще толкова уморена - цялото това напрежение да не кажи някоя грешна дума, която да издаде истинските й намерения пред продавача и после тази подтисната атмосфера в 9-отряд направо й бяха изсмукали силите. Как й хрумна въобще да се щляе още из улиците. Сега искаше просто да се върне в къщи и да си легне.
'Хайде още малко, не съм толкова скапана - после съня ще е два пъти по-сладък' -усмихна се на себе си.
Шинигамито се зарадва, когато видя, че в сградата все още свети. Тъкмо влезна вътре, когато някакво друго шинигами се блъсна в нея и без дори да се извини се втурна на някъде. Успя да дочуе само как той си повтаряше "Намери лечител, намери лечител". Хигуре за малко да падне на пода, но запази равновеси. Тъкмо се изправи когато много силна вълна от рейатсу я връхлетя и тя се присви от натиска.

Всичко беше тъй черно.Никосуке не виждаше нищо.Не чуваше нищо.Абсолютна изолация....из главата му се щуреха различни видения,спомени,разбъркани и събрани в една гореща каша,изгаряща го.И онази енергия.....тя изчезваше,топеше се,а после изригваше на нови тласъци.
Но той усещаше нещо познато,нещо което нямаше как да сбърка...една аура...
----
Докъто Укитаке беше съборен на земята от приливната вълна на реатсу,Никосуке се изправи несръчно и тромаво залитна назад,удряйки се в шкафа зад него.В ума му гореше образа на пламтящи душевни частици на около 10 метра от него.Той безпогрешно разпознаваше притежателя им.Частиците трептяха в нажежено червено,изпълнени с гняв,но се поддаваше и тъмносиният отенък на страх и притеснение. Вик се изтръгна от окървавеният му гръден кош:
-НАМИИ!!!!!
В този момент,един от отрядите шинигамита,разположени зад съседните няколко рафта,причакващи удобна възможност се раздвижиха.Зад ъгъла на който се крепеше Никосуке изкочиха двама младежа и един по-възрастен с изтеглени зампактота в ръка.Пръв успя да атакува един от младежите,успешно забивайки острието на оръжието си в рамото на Йамимару.Той притисна меча навътре и завъртя. Нараненият обезумял бог на смъртта изкрещя в агония.
Миг по късно очите на нападналият го "колега" се изциклиха в изненада,от устата му се стече струя кръв,след което коремът му се спръска отвътре,окъпвайки всичко наоколо в кръв и телесни течностти.Пред ужасеният си поглед,сглупилият да избърза,наблюдаваше как червата му се изсипват през разкъсаната коремна стена.Струполи се в предсмъртен стон.
Неговите бойни другари се усетиха за опасността и понечиха да отстъпят,но беше твърде късно....след малко ги последва същата живописна съдба.
Никосуке престъпи накриво през кашата от човешки вътрешностти,а нова порция кръв се стече от очите му.

Укитаке се изправи и се подпря на един от рафответе.Изпопадалите книги бяха потънали в блато от кръв и органи на умре;ите преди сецунди пред очите м,у шинигамита.
-Някой да издърпа момичето по-далеч от тук!-извика капитанът.
Огледа се наоколо.Мечовете му лежфаха малко в страни ит него.Ловко се наведе и го взе.Стисна ги здравои се хвърли в атака към Никосуке.Беше разкъсван от гняв и тъга за загубените другари.Но имаше и друго нещо.притесняваше се...не му се бе случвао от много време.Ами ако не успееха да удържат лорда заключен?Тогава какво.
Вик се изтръгна от гърдите на капитана когато той развъртя остриетата си към тялото на младежа пред себе си.Единственото,което успя да направи бе да пореже ръката на Йамимару преди нова вълна черно като нощта реятсу да го блъсне назад.Укитаке залитна и се закашля.

Тоширо погледна за миг иззад колоната, зад която се беше скрил и кимна при вика на капитана. Избра момент, в който му се стори, че нова вълна от рейатсу няма да се появи и се стрелна, с цялата скорост, на която беше способен, да издърпа падналото недалеч момиче назад, обратно към колоната, зад която се беше скрил преди това...

Този път избликът на енергия беше доста различен.Той беше насочен.Пред смаяният вид на стоящите в засада шинигамита от 13-ти отряд,вълната помля и разтроши на малки късчета всичко до което се докосна.Рафтовете се пръснаха на трески,книгите станаха на прах,а шинигамитата,които бяха уловени от тласъка превърнаха падащите отломки в кървав дъжд,сипещ се над останалите оцелели.
--
Това беше повратна точка за тялото на Никосуке.То не можеше да издържи още дълго като проводник за такава потресаваща енергия.Младежа повърна първо закуската си,а после повърна кръв.С лакатушене и залитане се насочи напред по линията,която беше образувала вълната.Той не осъзнаваше случващото се напълно...Всичко беше такъв хаос. Не след дълго се оказа пред огромна дупка,зейнала на една от стените,благодарение на реатсуто му.Той не я виждаше,но можеше да я усети.
--
Също така не отне много време на шинигамитата,застанали в засада да се опомнят и се втурнаха след него с мечове в ръка и настървени викове.
Нами успя да се отскубне от държащите я служители на 13-ти отряд и се затича напред,но пред нея вече имаше огромна тълпа,появила се из нищото,готвеща се да използва всяка възможност да заколят умопомраченият младеж на място.

--
Юки успя да дойде на себе си и при вида на това скупчване и ярост,ръката и инстинктивно се плъзна към зампактото и.

-Възползвайте се от вски момент на слабост на Йамимару!-крещеше Укитаке докато тичаше заедно с отряда си-Тази битка не бива да се разпространява!Абсолютно секретно трябва да се държи!Иначе ще настане масова паника!-капитанът тичаше напред с вички сили.В този момент видя Араши,която тичаше малко пред него.Настигна я и я спря-Араши-сан,мисля,че вие ще можете да ни помогнете да заключим отново демона в Никосуке.-момичето го погледна косо.В погледа й се четеше ярост и скръб.-Ще се доближите максимално до него.Не се притеснявайте,няма да пострадате.Ние ще се погрижим за останалото,вие просто привлечете вниманието на Йамимару.

-Просто отиди при него-отвъра Укитаке.-Говори му.Ако успееш даже го прегърни.Някой трябва да го успокои и мисля,че единствената,която може да го направи сте вие,Араши-сан.Ако всичко мине гладко.,той няма да пострада ни най-малко.Но ако издивее,не мога да обещая нищо.Не се тревожете за вашата сигурност.Ще се погрижим да не пострадате,Араши-сан.-в погледа й се четеше съгласие,но и укор.-Ако този план не успее...Е, бог да ние на помощ -капитанът се засмя на собствената си шега,но видя суровата физиономия на момичето и се сепна-По-добре един човек по-малко,отколкото сринат цял един свят.-завърши сериозно белокосият мъж и продължи бързо към Никосуке,следван от Нами.

Юуки усети как някой я издърпа настрана. В следващия миг се намираше зад някаква колона. Погледна момчето до нея, но усети как по бузата й се стича капка кръв и не беше нейната. Бързо я избърса и приближи изцапаната ръка към очите си, но погледа й се измести към задния фон - цялата стена бе оплискана с кръв, а по пода се търкаляха книги и парчета месо. Премигна няколко пъти за да се овладее. Другата й ръката намери дръжката на зампактоуто й. Хигуре инстиктивно тръгна назад, но нямаше на къде и се опря в масивната колона и това някак избистри ума й - трябваше да запази хладнокръвие каквото и да ставаше. Приклекна, опря главата си в студения камък и отправи поглед към скупчилите се шинигамита.

Никосуке прекрачи през дупката непохватно и се отзова извън библиотеката.Вече нищо нямаше значение....Какво става ли? Не го интересуваше. Съзнанието му бе отказало да функционира. Всичко се оповаваше на инстинкт.Можеше да вижда нищо около себе си,може останалите му сетива да бяха приглушени,може да не беше способен да стои на краката си,но все пак той съумяваше.Важното беше че поне усещаше. Младият мъж беше способен да усети потока на разичлите реатсута около него,а хората виждаше като аури....но дори това усезание беше толкова мътно и слабо.
Раните по тялото го боляха,но той имаше силна воля.Масивната кръвозагуба го бе умаломощила.А не знаеше кога щеше да е следващият пристъп на силните спазми.
Тялото му поддаде на една страна и той се отзова съборен на земята.Какъв нелеп късмет. На мястото където се намираше главата му преди секунди профуча острие от меч.Силен ритник се стовари в корема му и му изкара въздуха. Те го бяха обградили.Близо 10 аури,горящи в пламенна ярост. А той беше толкова слаб.Искаше ми се просто да се отпусне.Дрямката беше толкова блаженна....
Рязко си пое дъх и дойде на себе си.Какво бе станало?! Сега беше прав и се бе облегнал на една каменна стена.В лявата си ръка стискаше собственото си зампакто.Какво бе станало с аурите? Къде са нападателите му? Нямаше как да си отговори на този въпрос. Тромаво и изтощено започна да се влачи напред,опирайки се в стената,а зад него остана само гробна тишина и мъртвешка картина...

Укитаке забеляза дупката в стената на библиотеката и прекрачи.Кървата гледка го ужаси.Разксани тела на млади шинигамита се въгаляа наоколо.Нами излезе след него и се закова.На лицето и бе изписан ужас.
-Това,Араши-сан-каза равно и тихо капитанът-е деяние на вайзадрския лорд.Все още ли не искате да използваме каквито и да е било средства,за да го спрем?
Не дочака отговор и тръгна бързо напред към една фигура,избледняваща в далечината.Нами вървепе до него като се стараеше да не изостава.Не каза нищо."Горкото момиче-мислеше си белокосият мъж-мога да си представя как се чувства.Ще ми се да можех да направя всичко по-леко за нея..."
Никосуке се движеше бавно.Залиташе и едва не падаше,по някакъв късмет се държеше на краката си.Бързо успяха да го настигнат и да го обградят.Никой не каза нищо...Никой не смееше да направи нищо.Укитаке стисна леко нами за рамото след което я побутна напрд.

Страшното рейатсу се отдалечаваше и Хигуре реши, че е безопасно да се приближи до дупката и види какво става навън - изведнъж цялата глъчка бе утихнала. Преметна се през една паднала полица от книги и погледна навън. Пълен ужас! Младото шинигами отклони поглед. Не кръвта я караше да направи това, а празните очи на мъртвите.
'Кой е способен на такава жестокост?'
Тя погледна в дълечината и видя същото момиче от магазина и капитан Укитаке.
'Коя е тя - само капитани покрай нея!' - чак сега забеляза третата фигура - 'Това трябва да е отговорника за клането.'