Задните квартали,сцената на първото убийство

Раен само стрелна с поглед появилия се мъж.Не чувстваше нищо.Шамарът на наствника му сякаш дори не го бе докоснал.Знаеше,че е загазил и то доста.Не смееше да каже нищо.Знаеше,че в такива състояние е по-добре да е далеч от каквито и да е живи същества.Знаеше,че пристъпа може да се повтори всеки момент...и тогава щеше да стане много по-лошо.
От пръстите му все още капеше прясна кръв.Погледа му беше някак безжизнен и безчувствен. Съзнанието му искаше да крещи,но тялото му стоеше като сковано облегнато на стената. Затвори очи и се опита да не мисли за нищо.Усещаше реятсутата на трима човека около себе си. Имаше чувстото,че отново ще се поддаде на изкушението да убие някого от тях и за това не смееше да ги погледне.Бореше се със себе си.Беше се изолирал от заобикалящите го.Чуваше само откъслечни думи от разговора им.

Икидо не можеше да повярва на очите си. На земята ,приличаща повече на кърваво море ,лежаха два трупа. Един цял ,с изключение на изтръгнатия гръклян ,и един разкъсан на парчета. Лицето бе обезобразено до неузнаваемост и изобщо не приличаше на човешко ,ръцете - откъснати от тялото и захвърлени настрани. Дори очите на мъртвия бяха изтръгнати. Но в тази картина извадена сякаш от ада и поставена в тъмната варшавска нощ ,най-ужасяващото беше един младеж. Същият онзи с разкъсания шлифер ,когото Икидо бе наблюдавал как влиза в щаба на Куинси. С ръце целите в кръв и ужасяваща усмивка той просто стоеше там като художник радващ се на произведението си. В следващия момент усмивката изчезна от лицето му и той придоби потресен вид ,но Икидо усещаше ,че под повърхността все още се спотайва злото което беше усетил преди малко и което беше убило двамата. Без да обръща внимание на Бьорн и мъжа който той нарече Костя ,Икидо бавно и предпазливо се приближи към белокосия младеж.

Раен усети приближаващата се към него фигура.Отвори бавно очи и видя пред себе си русокос младеж.Сигурно беше още един то обучаващоте се.Ръката му се стрелна по своя собствена вола към младежа пред него,но Раен успя да я спре на сантиметри от гръдния му кош.Малко по малко успяваше да се нормализира,макар че кръвта наоколо все още го подлудяваше.Държейки здраво дясната си ръка каза:
-Какво искаш?-гласът му сякаш идваше от дълбиние на някаква бездънна яма.Беше тих и безчувствен.-По-добре стой далеч ако не искаш да пострадаш.
Раен стрелна с все още леко зверския си поглед русокосия мъж пред себе си.

Икидо не помръдна когато ръката се стрелна към него. Някакси знаеше ,че няма да го нарани ,че младежа пред него ще успее да запази контрол. Не обърна внимание и на думите му ,а се съсредоточи върху тъмното присъствие. От близо му бе по-лесно да го усети ,но все още не можеше да разбере какво е. Не приличаше на Холоу ,нито на Шинигами или на друг вид дух. Доколкото Икидо можеше да определи дори не беше човешко. Погледна младежа в очите и бавно се върна при двамата възрастни Куинси без да каже и дума.

Разговора на двамата сенсей шумно премина в караница,която накара учениците да изместят поглед към наставниците и се заслушаха:
-Що за безотговорност?!-възмути се Бьорн-Знаеш ли какво наказание може да ни лепнат заради това?!
-Нищо няма да се случи.-хладно отвърна Костя и запали поредната цигара,докъто с досада слушаше речта която му теглеше скандинавеца.
-Ти май въобще не осъзнаваш...-колегата му май нямаше намерение да прекъсне речта си само заради това че не го слушаше.
Костя въздъхна тежко и пое нова доза от цигареният дим.Тогава нещо подразни слуха му.Той можеше да ги различи.Едва-едва.И тогава прокле глупостта си.Как можеше да не се усети че тези,които бяха убили,са часови и ако не се отчетат на всеки половин час се вдига тревога?!
Сирените станаха по-силни и вече останалите от групата ги чуха и ококориха уши.
----
Първият изтрел беше без предупреждение,а коршума рекошира малко над главата на Икидо и момчето инстинктивно се присви.
Бьорн,чиято поучаваща реч бяха прекъснали тъй грубо се хвърли като светкавица и с грубите си ръце сграбчи за яката стъписаното куинси и го изтегли зад един голям контейнер.Последваха ги някокло нови изтрела.
Костя,който се бе скрил зад един перваз, изплю цигарата и изкрещя на Раен.
-Да не би да изкаш да те застрелят?! Разкарай се от там!

Раен се сепна.ПОчувства се сякаш току що се бе събудил от дълбока дрямка.С леко изумление огледа създалата се ситуация.Успя да приклекне точно когато един изстрел прелетя над главата му и се скри зад дърво,което беше близо до Костя.
-Сър,какво ще правим сега?-успя той да надвика шумотевицата-Ще отстъпваме ли или ще нападнем?Ако ще нападаме,аз нямам ниаккво оръжие.
Раен се загледа в лицето на Костя.По лицето му се беше изписало сериозно замислено изражение,примесено с присъщата му строгост и гордост.

Първоначалната изненада бързо напусна Икидо. Обмисли набързо няколко възможности за измъкване от ситуацията ,но при така стеклите се обстоятелства ,те не изглеждаха благоприятни. В най-добрия случай ,стрелящите по тях щяха да са склонни да ги изслушат ,но младежът знаеше ,че това няма да стане. Мълчаливо се обърна към наставника си ,но в очите му прочете ,че и той не е напълно наясно какво да правят.
- Може би отстъплението е най-добрата политика в случая. -провикна се той така че Костя и младежът да го чуят над свстящите куршуми.

Костя се обърна към Икидо замислено,след което кимна.
-Трябва да се махнем.И то бързо.Ако допуснем още конфронтации,дисциплирано наказание не ни мърда.
Бьорн изгледа остана доволен от казаното от колегата му и се изправи на крака и подвикна към останалите:
-Сигурно са преградили другият изход на улицата.Ще поемем по преките в страни и ще се опитаме да им се измъкнем.Ще ги разсеям за момент,а вие пробвайте да се избягате!
Костя продължи да гледа с неговото типично хладнокръвие.Той предполагаше какво ще направи другият наставник.Все пак не веднъж бяха тренирали заедно,а и някокло пъти им се бе налагало да работят на мисия съвместно.Той не харесваше особенно скандинавеца,но определено уважаваше уменията му и изобретателността му.
На милицията не и беше необходимо много време да се доближи до тях.Бьорн ги усети как се промъкват в странично.За един нормален човек,това не би било възможно,но все пак той беше различен,както и цялата му компания в момента.
Хрумна му една налудничева идея.Сграбчи с мускулистите си ръце едина кофа за смет и я изтегли назад.После се завъртя и я изстреля с всичка сила нагоре и се изкрещя. В следващият момент,ръцете му пращяха от искрящото реатсу на неговият лък.Тетивата се опъна и една блестяща стрела намери своят път безпогрешно в центъра на кофата.Тя се спръска със хрущящ звук,а горящи отпадъци се разхвърчаха във всички посоки.
Използвайки този момент на удивление,Костя се хвърли в силен бяг,шмугвайки се в пряката странично от тях...

Следвайки възрастния Куинси по петите ,Икидо буквално прелиташе над локвите и разпиляните по улиците боклуци. Дори не успяваше да следи завоите: ляв ,ляв ,десен ,ляв... Беше им загубил бройката. Единствената мисъл в главата му беше да бяга след мъжа пред него и с малко късмет извън обхвата на автоматите на мъжете зад него. Допълнителен стимул да се движи му даваше и белокосият младеж чието дишане почти усещаше във врата си. Не се страхуваше от него ,но неудобната позиция от която трябваше да се защитава ако той отново изгубеше контрол определено го изнервяше. Постепенно полицаите изостанаха и Костя забави темпото. "Какво сега ?" помисли си Икидо докато бавно си поемаше дъх.

Раен тичаше зад наставника си и русосксия млад мъж.Все още не беше в много добра кондиция да се движи и леко залиташе.Видя че наставника му забави темпото,но все пак се движеше доста бързо напред.Отвратителна миризма от съсирана кръв се разнасяше от шлифера на младежа.Той леко се закашля.Нямаше какво да се прави.Налагаше се да трае това до край.Странно беше спокойствието, което го бе обзело.Странно бе и желанието му точно в този момент-да изгори дрехите върху себе си и да се добере до топла вана.

Тримата тичаха с всички сили напред,а зад тях проблясваха изстрелите на лъка на Бьорн.Мъжа се опитваше да се цели в различни ръбове,навеси,первази,с цел да ги срути и така да забави преследвачите им,но това значително му пречеше на него самия и той изоставаше стабилно от групата.
Дишането на Гюргевич беше станало тежко. "Не съм на годините за тези лудории",мислеше си.Той усещаше двамата начинаещи,бягащи зад гърба му и това го караше да се чувства по-напрегнат.Той бе свикал да работи сам и не виждаше в другите нищо,освен тежест. Ако не бяха те,би постъпил по друг начин,а ако не беше и другият наставник,въобще нямаше да бяга от тези мизерници...
---
Една силна длан сграбчи Икидо за гърлото и го повали на земята,а тежестта на нападателя се стовари върху него.Момчето започна да се съпротивлява,но хладният метал на дулото на револвера опрян в гърлото му го вцепени.И времето сякаш забави своят ход....
---
Костя се оказа лице в лице с 3-ма въоражени милиционери с насочени оръжия към него.Той бавно започна да вдига ръце,в знак на това че се предава.Но определено не мислеше да го прави.Лъкът му се появи мигновенно,но блясъка му не беше като на другите,а беше някак притъпен. Реатсуто му изгаряше въздуха около него.
---
Чу се изтрел.

Раен видя как тъмната фигура повали спътника му,но незнано защо на самйя него не обърна внимание.Звярът се надигна.Отново....Малко преди съзнанието му да заспи Раен успя да изругае на глас.
Тялото му се задвижи с шеметна скорост.Стигна до боричкащите се на земята и изрита не познатия с все сила в корема.Възползва се от момената на изненадата му и с една ръка го вдигна за шията и го блъсна така силно в една от стените,че тя се напука и песъчинки се посипаха по снега наоколо.

Секундата през която гледаше дулото опряно в гърлото му ,се стори цяла вечност на Икидо. Времето бе спряло за всичко освен за сетивата му. Чуваше учестеното дишане на нападателя си ,хриптящите бели дробове на Костя ,прекалено спокойното за ситуацията дишане на тримата въоражени мъже стоящи срещу него. Усети и надигащото се у другия младеж желание за кръв. Бързо затуптялото сърце ,неравномерното дишане ,потта стичаща се по челото му въпреки зимния студ. Изведнъж с пукота от изстрелян куршум ,времето се върна в нормалното си темпо и мъжа надвесен над Икидо се преви на две ,когато ритника на обладаното момче се заби в корема му. Без да губи нито минута младежът скочи на крака и изрита една от близките кофи по тримата нападатели. Пропусна ,но за щастие стъписаният мъж отскочи една крачка настрани и застана пред оръжията на другите двама блокирайки изстрелите им. Веднага се обърна и сграбчвайки оръжието на човека който го беше повалил и го вдигна пред лицето си.

Остра болка прониза Раен в областта на бъбреците.Оловната палка удари отново гърба на момчето и той отпусна хватката и се присви в агония,изтървайки предният нападател от хватката си.Новака беше обсипан с ритници и удари от страна на другият милиционер,който явно го бе причаквал от другата страна по-рано.Болката не му даваше да мисли трезво,а един по-силен ритник го накара да изповръща първо закуската си,а после и малко кръв.

Икидо изпъна напред ръката,с която държеше пистолета и целия го побиха тръпки....беше първият път когато бе поставян в подобна ситуация.Не знаеше как да постъпи. Не бе мислил преди,че ще му се налага да отнеме човешки живот. И то за какво? За да спаси един психичеки нестабилен убиец? Щеше ли да постъпи правилно. Ледена пот изби по челото му...

Костя се възползва от момента,който му беше предоставил начинаещият куинси.Без никакво колебание в действията си,той изпъна ръцете си нагоре и се прицели в една тераса,разположена над тях.Лицето му придоби напрегната гримаса,докъто концентрираше мощен заряд в стрелата,която миг по-късно разруши тежката веранда.Нейните отломки се струпаха над милиционерите. Те дори не успяха да реагират на време.Това което бе останало отдолу можеше да се оприличи с кървава пихтия.На възрастното куинси му беше съвсем безразлично дали ще оцелеят или не.Все пак не бе стрелял директно по тях и това не можеше да се счете от ордена като преднамерено убийство.Той не извършваше нарушение...

Икидо се прицели и стреля. Куршумът прониза бедрото ,карайки го да се свлече на земята в ужасяваща агония. Очите на втория милиционер се срещнаха с тези на младежа и за момент времето отново спря. Дали щеше да се наложи да го убие ? Икидо не знаеше какво да очаква.

Желязната палка оставяше кърваво червени следи по тялото на младежа.Ритниците се забиваха безмилостно в него и го блъскаха ту на една ту на друга страна.Болката бе толкова непосилна,че раен дори не можеше да извика.Бе загубил представа за време по пространство.Единственото,което със сигурност усещаше беше вкусът на кръв и повръщано в устата си и ужасната неспираща болка.Опитваше се да се подпре на нещо и поне да се изправи,но жалките му опити бяха безуспешни.
Чу се изстрел и един куршум прелетя близо до главата му.Нечия кръв го опръста.Настана тишина.Раен си позволи да отвори очи.Намираше все оща на онази тясна задна уличка.ПОгледа му се пря на Икидо,който държеше писотлет и го бе насочил към единия от полицаите.В погледа му се четеше хладнокръвие.

Коляно в корема и ритник в тила бяха достатъчни да неутрализират 2-рия милиционер,докъто първият се гърчеше на земята в агония.
Кокалестите длани на Костя разтърсиха Икидо и грабнаха от ръката му револвера,след което го захвърли на една страна.Последва силен шамар,който беше достатъчен да изкара начинаещият от вцепенението на случилото се.
-Идиот!-изкрещя наставника-Толкова много ли искаше да се забъркаш в каша,като онзи перко?! -посочи неогледият Раен,който някак си се крепеше на крака,но все едно всеки момент щеше да рухне на земята. -Той уби 2-ма човека.Директно,предумишлено.Това е наказуемо!
Тогава из тъмнината на алеята от която бяха дошли изникна облика на Бьорн.Мъжът беше прострелян в областта на кръста,дишаше очестено и притискаше раната с окървавено парче плат,откъснато от блузата му.Куцукаше с усилия към тях,а от едната му стара го подкрепяше един висок младеж с буйна кестенява коса,облечен изцяло в бяло.До тях бяха други 2-ма,единият от които новаците разпознаха,тъй като го бяха мярнали по-рано в сборният пункт.Той беше със среден ръст,кльощав с изпито и сбръчкано лице и рунтави вежди. Другият беше със ниско спусната шапка с широка периферия,така че не можеха да видят лицето му.
-Трябва...да се движим....има развитие..по случея...-каза през хрипове Бьорн.

Раен се изправи,залитайки и подпирайки се на една от стените. Закашля се и няколко едри капки кръв паднаха на земята пред краката му. Беше дочул разговорите, които се водеха около него. Мисълта, че преди малко бе убил още двама човека се бе ваковала в главата му не го отпускаше. Чак сега започна отново да усеща. Опита се да запази равновесие, но залитна и отново се облегна стената. Тялото му гореше от болка. Погледа му беше премрежен. Дочу, че имало развитие по случая. Тази мисъл като че ли малко го поободри и той успя с огромни усилия да се предвижи до групата скупчени куинсита.
-С какво...-дъхът сякаш му свърши той вдиша дълбоко- с какво мога да бъда полезен?
Костя млъкна насред изречението и обърна главата си към Раен. Погледа му беше изпълнен с погнуса.

Икидо ядосано изгледа Костя ,когато по-възрастният куинси го зашлеви. Не обичаше физическите контакти ,какво оставаше за удари. На устата му се оформи ругатня ,но в този момент се появи Бьорн ,ранен и подкрепян от двама куинсита ,и младежът преглътна всичко. Реши че за момента гордостта му не е важна. Някой ден щеше да си изчисти сметките със старото куинси ,но за сега просто замълча и се заслуша в разговора.

-Задействахме....системата....-изпъшка Бьорн-Милицията се оттегли....Но имаме регистриран нов случей,точно преди минути и то на няколко пресечки от тук!...Убиеца...просто веднага е ...потърсил нова жертва...
Костя,който тъкмо бе понечил да каже нещо на протежето си мълкна и се обърна втрещено към Бьорн.
-В близост?!
-Да-намеси се виското момче,което го придържаше.-Пратиха нас за да ви подкрепим.Знаете,ние различните сме малко.Не можем да отделим повече хора по този случей...но не може и да оставим убийствата просто така.
-Разбирам...-кимна Гюргевич.-Бьорн,не си в състояние..-в този момент го прекъсна
-Напротив.А и нямаме избор.Да се движим,хайде!-скандинавеца огледа момчетата-Може и вие да не сте в топ форма,но нямаме избор.Дори и новаци,сте единственото което имаме за сега...
Простреляният куинси се отдръпна от младежа,който му помагаше и направи усилие да се изправи напълно.-Това са нашите сътрудници-посочи 2-мата новодошли- Кюри и Тепелиев.

Раен кимна и тръгна след групата.Движеха се тромаво из мрачните тесни пресечки. Някои от тях оставяха кървави следи по снега наоколо. Беше настанало странно мълчание. Напрегнатат атмосфера сякаш задушаваше... Тялото на раен като че ли беше на ръба на лимита си, но отй продължаваше упорито да върви напред.

В началото се опитваше да заличи кървавите следи които групата оставяше ,но тъй като никой не каза нищо той се отказа. Явно беше без значение ,че ще могат да ги проследят през половината град и да ги свържат с две ако не и повече убийства и нанасянето на поне една тежка телесна повреда. Младежът мрачно изпуфтя и престана да мисли за това.