Задните квартали,сцената на първото убийство

Гюргевич крачеше целеустремено из мрачните и мръсни улици напред,като леко се бе привел.Неговият ученик едва смогваше на темпото. Зимният студ бе сковал крайните квартали на Варшава и сега предаваше леден привкус на мизерията и нещетата които бяха превзели всико наоколо. Сградите,които заобикаляха двамата куинсита бяха стари и порутени,покрити с прах и забвение.Прозорците на много от къщите бяха изпотрошени,а обитателите при вида на "чужди хора" бързаха да се скрият за да чакат в тих ужас те да отминат.Едно царство на разрухата.
Липсата на минувачи допълнително засилваше ужаса на Раен,докато наставника му оставаше все така непоклатим и незаинтересуван от заобикалящото го.
Подминаха един просяк облечен в мизерни дрипи,протягащ ръце за милостиня,дори без да го погледнат.Поредният фас в устата на Костя догаряше и той го изплу,придружен с тиха ругатня към студеното време.
-Наближаваме къщата..

Миризмата на цигари се бе вкленчила в носа младия мъж и го дразнеше.Зарадва се,че Костя най-накрая спря да пуши.Чувстваше се подтиснат от заобикалящата го мизерия и пълзящия наоколо страх.Судът се пропивеаше през дрехите и кожата му и го щипеше жестоко.Наставника му определено бе свикнал на времето във Вършава,но не и Раен.За него това беше ужасен мраз,но не беше само физическия студ.Имаше и още нещо...нещо,което караше хората да се чувстват неспокойни и да се крият.
След продължително вървене най-накрая спраяха.Беше не особено голяма къща.Няколко от външните прозорци бяха счупени и на мръсния сняг лежаха вещи,принадлежали на обитателите.Костя и Раен влезна бавно в къщата.Кухнята,в която влезнаха първо изглеждаше сравнително добре,само няколко бутнати чинии и натрошени чаши.Следващата стая обаче беше кулминацията.Нямаше вещ,кото да си е на мястото.Красиви съкълца от кристални чаши лежаха по пода.Диванът,няколкото табуретки и двата фотъоила бяха разкъсани.Полиеят се беше строполил върху дървената масичка и беше натрошил поставената върху нея ваза.На раздърпания килим до един от шкафовете имаше снимка на семейството куинсита.Рамката беше счупена а самото изображение се бе намачкало.Младият мъж вдинга снимката и я огледа:чернобялата фотография показваше мъж и жена,които бяха прегърнали малко момиченце,наий-верятно дъщеря им.Изглеждаха толкова щастливи....
И тогава нещо сякаш блъсна момчето.Лека примамваще миризма...Той вдигна глава и огледа стените..Кръв!Кръв навсякъде.Знаеше,защо не я бе забелязал по-рано.Но все пак при вида не искаше да отмества поглед от нея.Проближи се и прокара бледите си пръсти по алените петна. Обземаше го някаква луда наслада.Съзнанието ме сякаш се опиташе да се бори срещу нея,но без особен ефект.Започна да диша тежко в опити да се спре,но му ставапе все по-трудно да задържи звяра.Обърна се рязко.Погледа му беше лудешки...

Костя забеляза странната реакция на момчето и веждите му се скръстиха.Преди много пъти бе виждал новаците да превъртат пред гледките на жестоко заколени трупове,избити семейства,различни изкривени гаври,които предоставяше войната.Но това не бе нищо особенно,дори мъртвите бяха изнесени,само кръв. Или беше жестоко надценил момчето или просто нещо не беше наред....Лицето на възрастният мъж стана напрегнато и той хвана момчето за рамото и го извъртя.
-Раен,овладей се,какво ти става?-дрезгавият глас беше колкото настоятелен,толкова и недоумяващ.

-Махнте се....оттук...-едва изхирптя момчето,но беше прекалено късно.Ръката му се стрелна към гърлото на Костя и го вдигна от земята.Другата ръка на Раен се стрелна към гръдния кош на възрастния мъж,докато той все още не бе осъзнал какво става.Младият мъж не мислеше.Всичко стваше просто по инерция на тялото.

В първият момент,когато усети пръстите на момчето около връта си,Костя се изненада.Очите му леко се изциклиха,но той запази самообладание.Ръката му се стрелна напред,хващайки дланта на момчето,която се бе насочила към него и същевременно заби коляното си в корема му.
Раен се присви,останал без въздух,а миг по късно се оказа съборен на земята,от силният ритник,който получи в лявото коляно от наставника си.
Когато ученика вдигна погледа си нагоре видя синият лък,пращящ от реатсу на възрастния мъж насочен към лицето му. По челото на Гюргевич се стичаха капки студена пот.
-Ако мръднеш и инч,ще ти отнеса главата-хладно подчера и опъна енергийната стрела по тетевата.

Отрезвен от удърите,които бе получил Раен каза:
-Може ли да излезнем оттук?Моля ви!-с всяка дума гласа му ствапе все по хриптящ.Сърцето му биеше с огромна скорост.Пръстите му пръщяха.Почувства,че отново как малко по малко започва да губи разума си-Трябва да излезем от стята!-Извика той в паника-Ще е по-добре и за двама ни!Сър,послушаите ме!
Знаеше,че се намира в беизходица,но беше длжен да опита.Започна да се бори съз звяра колкото се може по ужесточено,но едва два се задъжаше да не атакува.Виждаше,че мъжа пред него се колебае в избора си.
-СЪР!Ще ви обясня всичко!Само...само-ставаше му все по-трудно да говори.-Само да се махнем оттук.
Тялото на наставника пред него ту беше с плътните си отчертания,ту придобиваше почти пълна прозрачност,оставяйки да се виждат само костите,кръвоносните съдиве и онези сладки фатални линии и точки.

Възрастният мъж въпросително наддигна вежди и впи погледа си в момчето,все така стискайки здраво опънатата стрела.За миг,вълна от съмнение го обля,но той реши да се довери на дългогодишните си инстинкти и кимна леко и одобрително на младежа,който истерично се тресеше на пода и дишаше тежко.
-Върви.Но само едно грешно движение и ще те перфорирам на място.

Раен кимна и се зиправи бавно,поемайки си дълбоко въздух и опитвайки се да се владее.Беше му адски трудно.Никога не се беше старал така усилео да се контролира и се изненада малко от волята си.Погледът му все още пулсираше,когато погледна възрастния мъж пред себе си.Обърна се и излезе от стая.Усещаше погледа на мъжа зад себе си и слиното реятсу събрано в стрелата,която можеше да го убие на място.Запъти се към кухнатя.Беше сигурен,че там няма да получи пристъп.Докато вървеше усещаше как тялото му се успокоява,дишането му се нормализира и разсъдъка му се върна.
Двамата мъже влезнаха в малкото помещение и Раен си наля чаша вода.Започна да говори без да изчака наставника си да каже каквото и да били,като стоеше все с гръб към него облегнат на мивката.Не искаше да гледа възрастният куинси в очите докато разказваше всичко за себе си.
-Когато бях съвсем малък убих сестра си по отвратителен начин.ПО дяволите,дори бях забравл,че имам сестра...На 13-стия си рожден ден убих родителите си.Преди година убих баба си.Не знам какво с тава с мен.Сякаш тялото ми си прави каквото си иска,а разсъдъка ми заспива.Едва се владея.Повярвайте ми,нямам никаква идея как успях да се удържа да не ви нападмна втори път.Може би това,че ме ударихте ме отрезви.Не ми е ясно.-гласът му беше равен.Опитваше се да не влага никакво чувство в думите си,макар че му идваше да се хвърли на пода и да се разридае като малко хлапе,което бе счупило любимата си играчка.Пръстите му се бяха забили в дървения плот и бяха започнали да правят малки дупки.-Трябва да е нещо болестно...На никого не съм казвал това.Ако искате ме убийте сега,заслужвам го...Просто ми се ще да знам какво става с мен...

Костя слушаше разказа на младото куинси без да издаде ни най-малка емоция.Да,вече му беше ясно че пред него стоеше абсолютно неоравновесен човек.Осъзнаваше,че не може повече да се доверява сляпо на партьора си.Трябваше да поеме нещата в свои ръце и да овладее и ситуацията и да държи момчето из късо.
Гюргевич беше свикнал,живееха във време на война и се бе нагледал на какви ли не зверства.Беше виждал новаци да се пречупват и да намират гибелта си един след друг.А този път направо новият си бе пречупен принципно.
След като изслуша Раен,със равен тон подде:
-Не ме засяга какво е миналото ти,дори ако ще да си самият дявол.Това което ме интересува е "сега". Стегни се,защото едно подобно нещо в ситуация на битка би ни коствало живота и на двамата. Кълна се,ако пак изперкаш,няма да се двоумя.

Раен се извърна и погледна Костя.Погледа на мъца пред него бе решителен и строг.
-Ще се старая, сър-каза младия мъж, но нямаше особна убеденост в гласа му.Трябваше да се владее,но как подяволите?Ако се навираше в стаи,оплескани от пода до тавана с кръв просто нямаше да издържи.Най-вероятно щеше да върши мъртъв...ако има повече късмет...Ако ли не...е най-малкото щеше да настане масово клане...

-Виж-започна Костя-така и така загубихме много време,трябва вече да престъпим към действие,защото и малките следи,които са ни останали ще увехнат като есенни листа. Не знам до каква степен го владееш,но това е основно умение за ориентация на куинситата.Трябва да проследиш нижките на реатсу.Усети къщата,бившите собственици,околните хора,всички живи твари в радиуса.Отсей нормалните линии и се опитай да уловиш тази,която не е на място.За това се изисква голяма концентрация и контрол.Действай.

Раен малко се стресна от възложената задача,но кимна в съгласие и се концентрира.Затвори очи.Не знаеше какво точно трябва да направи и за това просто се оиваше да търси реятсу наоколо,но като че ли нещо не се получаваше.Чувстваше се все едно се лута в собственото си съзнание и не знае на къде да поеме.След малко обаче започна да усеща и да "вижда".Лентата на реятсуто на наставника му беше ярка силна много светло синя.Наколо имаше сивеещи и бледи лемти,очевидно на просяците наоколо, както и бели,кото май бяа на собствениците на къщата,макар и те да не бяха сред живите вече.Опита се да влезе още по-надълбоко.Имаше чувстовото че усеща даже мишките,които живееха в мазето на старата къща.Една бледорозова нишка сякаш се блъсна в него.Не знаеше от какво е,но беше сигурен ,че не е това което търси.И след малко водя това,което му трябваше.
-Черна лента-каза на глас-леко прокъсана сякаш проядена от молци.Собственикът й май се бе опитал да я прекрие,но без особен успех.
Протегна ръка,в опит да я хване.

Лентата се плъзна в дланта на момчето и сякъш я погали.В този миг през ума му защуряха образи,откъслечни,видения запечатани в реатсуто. Раен инстинктивно затвори очите си на блясъците,които се появиха изневиделица.Той сега виждаше всичко като на стара филмова лента,наразана,изтъркана и с бели петна.
Жена,съборена на земята.Писък на див ужас.Парче откъсната кожа и завлечената с него плът.Уста,повръщаща кръв като фонтан.Продиращ звук.Малко момченце на няколко крачки в страни,шокирано и не знаещо къде се намира. Ръка,протягаща се към него да го погали.... нежна милувка по бузата,плъзгаща се към устата му.Откъсната долна устна. Прокъсана детска шия. Изтръгнат гръклян.Задушаване в собствената си кръв. Давеща смърт с безкрайна болка.....и кръв....толкова много кръв.
Транса отпусна момчето.

При вида на аления поток звяра в него отново се надигна,но не знайно как Раен успя да се овладее.Дишаше тежко и учестено.Цялото му тяло туптеше.Усети как черната лента в ръката му се опита да се изплъзне,но успя да затегне хватката си.Не можеше да отвори очи.Тялото му залитна и той се подпря на нещо.Не знаеше на какво.Не можеше да погледне.Не можеше да отвори очи.Единственото,което виждаше чрез съзнанието си бе черната лента в бледата си ръка.Сцените се въртяха отново и отново в главата му.Гадеше му се и в същото време усещаше как тялото му тръпне от наслада...
Най-накрая се престраши и огледа стаята.Отново беше в кухнатя.Видя,че нещото,на което се бе облегнал бе стол и се сгромоляса върху него.ПОе си дълбоко въздух.Не знаеше какво да каже и дали въобще да говори.Кървавите картини се бяха запечатали пред очите му и не го отпускаха....

Тогава момчето забеляза Костя,който съвсем спокойно стоеше облегнат на кухненският плот в страни и палеше новата цигара.Вдиша тежко дима,все едно се опитваше да му се наслади максимално,след което отново се обърна към Раен и попита леко отегчено:
-Приключи ли вече? Отне ти доста време....

Раен се сепна.Вдигна глава към мъжа пред себе си.
-Кръв.-произнесе тихо-Прекалено много кръв...Малкото момиче...Господи....
Погледа на Костя остана неразбиращ и даже се виждаше как се бе радразнил и то доста.Раен разказа набързо какво бе видял като се опита да накара гласа си да спре да трепери.Мъжът го слушаше без да показва никакви чувства.След което младият мъж вдигна лентата пред очите на наствника си.
-И сега какво?-попита с доста по-сеиозен глас.

-Как какво?!-възмути се Костя-ще проследим реатсуто,поне до където ни позволяват следите.
Издиша едно малко кълбо от дим и отново допря смачканата цигара до устните си.Всмука тежко и захвърли небрежно угарката на пода,смачквайки я с крак.След което намести шлифера на раменете си,изкашля се тежко и каза:
-Хайде,докъто тази нижка все още може да ни отведе до някаде.-после демонстративно се обърна и прекрачи прага на опустошената кухня.

Раен тръгна след мъжа пред себе си.Цигарения дим го дразнеше до полуда.Нрава на мъжа също.
Нишката се плъзгаше леко в ръката му и галеше дланта му.Материята беше странна.Толков нежна и крехка...Раен направо се чудеше как може да принадлежи на такъв човек.Такъв...звяр...Черната лента ги изведе на улицата.Студа обгърна отново двамата мъже.Беше настанмал сумрак докато се бяха бавили в опустошената къща.Вървахя средно бързо.Малко по малко снежинки започнаха да падат леко от небето и затанцуваха около тях.Мръсният сняг хрупаше в краката им докато вурвяха надолу по улицата.

Костя следваше момчето,като погледа му изпълнен със съмнение не се отлепяше от него.Да,той се съмняваше в своя "партньор".Не знаеше кога може да му забие нож в гърба.Не харесваше особенно новака....
Улиците бяха все така пусти,а студа отказваше да се отдръпне.Леденият вятър ги сковаваше до кости.Просто поредната вечер за един град,изпълнен с мръсотия,мислеше си Гюргевич.
Двамата поеха по една дълга пряка,засичайки един пияница,свил се на топка в едни картони.По-надолу по улицата се виждаше милицията,която патрулираше и наблюдаваше дали спазват нощният час.
Двамата премръзнали милиционери им дадоха знак да се спрат и се насочиха бавно към тях.

рае се закова на място.Какво по дяволите?Полицаи?Младежът и Гюревич не бяха направили нищо лошо.А и не изглеждаха особено застрашителни.Тогава раен си спомни външния си вид и решителността му се поизпари.все още стискашездраво чрната нишка в дясната си ръка.Не трябваше в никакъв случай да я губи.На всяка цена трябваше да намери проклетника!
Двамата мъже вече бяха на крачка от тях.

Милиционерите се приближиха към двамата странника в зимната нощ,като ги обхождаха с враждебен поглед.Спогледаха се взаимно и в несловестно съгласие,вече знаеха какво точно ще правят с несретниците,които са срещнали.Обръщайки се към Костя,който очевидно беше по-зрелият от тях,рязко подвикнаха:
-Какво правите по улиците?Защо не спазвате нощният час? -ниският и пълен служител на реда лаконичко отсече.
-Имаме разрешение...-започна мудно Гюргевич,усещайки на къде вървят нещата -Ето,чакайте да ви го покажа..
Мъжа измъкна из палтото си един леко смачкан документ на който добре си личеше печата на градската оправа.Ниският му събеседник пое листът и с недоволна физиономия му хвърли бегъл поглед.
-Разрешението е изтекло. Ще ви приберем. Вие сте само за карцера.
Колегата му доволно се ухили,а в усмивката му липсваха няколко от предните зъби.Те бяха правили това толкова много пъти до сега.Много обичаха да тормозят и измъчват "жертвите си" преди да стигнат до същността. Вторият милиционер не сваляше многозначният си поглед от Раен. По някога караха "съгрешилите девойки" да си плащат в натура за прегрешенията,но лично той имаше вкус към момчетата...
-Не е необходимо да се стига до там.-Костя бе запазил своето хладнокръвие-Вие сте разбрани хора,можем да уредим нещата и спокойно,нали?
Наставника на раен се протегна и извади очуканият си порфейл и очите на ниският редови блеснаха.
-Може,може-намеси се колегата му-Но няма да стане само така... -и посочи с поглед Раен.
В този момент на момчето му пречерня ,а зениците му се свиха.
Когато започна да се опомня,извратеният милиционер беше съборен на земята,ръката на Раен беше го стиснала за врата,а в другата държеше умело ножа,който с ловко движение бе измъкнал от колана на редовия....

Ножът летеше с бърза скорост към гръдния кош на едряия мъж под Раен,когато той успя да го спре на милиметри от дебелото му яке.Ръката,с която беше стиснал врата на мъжа се тресеше и пръстите му се забиваха все по-навътре в кожата като вече оставяха отворени рани,от които течеше топла кръв.Имаше чувство, че е зрител в няккаво извратено шоу.Опита се да дръпне ръката си от гърлото на милиционера,но не успя.Тя сякаш беше залепнала.
Усети тежка ръка на рамото си,която го дърпа назад и младият мъж се стовари на земята с трясък.Когато отвори очи видя избледнявашия образ на черната прокъсна нишка и усети силен ритник в корема си.Яростта в него се наддигна и той бързо се изправи, готов да отвърне на удъра и тогава забеляза какво държи в едната си ръка-гръкляна на останалия на земята мъж...

Нещата се развиваха по най-лошият сценарий според Костя.Точно това му липсваше.Партньора му психяса отново и ето каква поразия им навлече.А и без това толкова трудно си оправяха сметките с милицията....Но точно сега не знаеше как да постъпи.Единият от тях вече беше мъртъв.Това определно щеше да затрудни нещата,и то много.Щом вече имаше мъртвец,значи злото е свършено. Нямаше връщане назад. И все пак реши да изчака. Догарящият фас в устата му се изсули а физиономията му се обърна в отрващение.
В този момент ниският колега на убития върхлетя момчето и последва сцена,пропита с жестокост...

Съзнанието на Раен сякаш отново заспа.Тялото му се движеше по своя собствена воля.Изпусна гръкляна и той се плъосна на земята в грозна кафяво-червена локва.Погледа на младежа се бе вперил в нападателя си.Ловко избягваше всяка негова атака и печелеше време,за да прецени къде да удари.Тялото на противника му беше съвсем прозрчно.Виждаше костите му,вените,артериите. Виждаше отново фаталните линии и точки.Желанието му да види и усети стичаща се кръв се засили.Той скочи и забучи дясната си ръка в корема на милиционера.Тя мина през дрехи и плът като през масло и се върна назад, държейки червата на горкия мъж.Вътрешносите му се разсипаха и обляха Раен в кръв и телесни сокове.По лицето на полицая се стчаше алената течност на вдичики.Безжизненото тяло се строполи на земята.Но веднъж започнал,Раен не можеше толкова лесно да се спре.Хвърли се на трупа като свирепи,изгладняло животно и започна да разкъсва всяка част, до която успя да се добере.Ръцете на горкия мъж литнаха в страни от него, носът му май падна в една канавка.Погледа на младежа беше свиреп-зениците му се бяха смалили до точици.На лицето му бе изписана усмивка на задоволство,от която можеха да се преборят всичките му зъби.Вдигна лявата си ръка високо и скоростно я заби в очните ябълки на умрялия вече мъж.
Раен се изправи леко залитайки.Разсъдъкт му се завърна малко по малко и той огледа обстановката. Не изпита нищо,нищичко,дори съжаление.Погледна дрехите си.Алените петна бяха образували странни,в същото време красиви форми.Някаква реакция на тялото му се задвижи и младият мъж се наведе и повърна.Може би беше заради отвратителната миризма,разнесла се наоколо.Избърса устата си и се изправи.Погледна безизразно Костя и каза:
-Да се махаме оттук, докато не е станало твърде късно-тръгна бавно надолу по улицата, навлизайки в сенките.

Строгият поглед на Костя можеше да прогори дупка в момчето.Той пресви клепачи и изгледа Раен свирепо,след което му зашлеви толкова силен шамар,че момчето залитна настрани.Ръката на руснака се стрелна и сграбчи начинаещото куинси за яката толкова бързо,че не успя да осъзнае в първият момент какво става.Избута го към тухлената стена до тях и го блъсна в нея.
-Посмей още веднъж да направиш такова изпълнение и ще те пребия така че няма да се познаеш в огледалото. Вярно,лайна бяха. И с тях или без тях,няма значение. Но знаеш ли какво може да ни коства неоторизирано убийство на цивилен? -крещеше мъжа-Да си получавал разрешение да ги изколиш?
Момчето само измести погледа си в страни и замълча. Гневният му наставник за миг пристегна хватката още,след което я отпусна изцяло и направи крачка назад от момчето.
-От тук нататък,няма да действаш самосиндикално....
Преди още да е приключил с речта си,той чу познат глас зад него.
-Костя! -Бьорн извика - Какво подяволите мислите че правите? -човекът истерично гледаше труповете около тях.