Тренировъчна Площадка 2

Наташа се повдигна и тръгна да бяга към Куротсучи в опит да го спре,нямаше да изгуби своето животно ако щеше да я изхвърлят от серетей.Момичето замахна с своето зампактоу към главата на капитана.

Нему се приближи до Чихиро която се опитваше да се отскубне от въжетата и я обърна по гръб.На лицето си имаше съвсем спокойно изражение,дори се усмихна на момичето.Затисна я с краката си,така че да не мърда и с една ръка разкъся горната й дреха.Прокара пръсти по гърдите и й и се спря в облстта на сърцето.Чувстваше го как тупка лудешки.вдигна поглед,видя стреснатия поглед на омичето и се усмихна чаровно.Заби бавно нокти в кожата и изчака докато кръвта течеше бавно.Сед което започна да забива все по-навътре докато не стигна почти до сърцето през костите на момичето.Усещаше как тупка и как разнася кръвта.Привидно нямаше следа от никаква инфекция ,но тогава го усети-гадното служещо животине,което се опита да се измъкне между пръстите й.Тя го стисна здраво и го дръпна.Изкара го от гръдния кош на Чихиро и с един замах го смачка на пода до тях.Накрая започна да концентрира реятсуто си около огромната рана гърдите на младата шинигами докато тя не заздравя напълно,оставяйки съвсем малък белег и малко петна от кръв по разкъсаните дрехи.
Нему се изправи и със съвсем доволна усмивка заяви:
-Свършено е,Маюри-сан.

Маюури дори не се обърна да погледне момичето,атакуващо го.Дясната му ръка се стрелна към меча,окачен в задната част на кръста му и го изтегли.Златистият блясък на острието му бе единственото което видя Наташа,преди да усети че зампактото и е отбито от ръцете и и летеше превъртайки се във въздуха,след което се заби на няколко метра от нея.Миг по късно,дръжката на оръжието на капитана се стовари на рамото и,събаряйки я на земята.
-Знай си мястото,незначително насекомо.И стой на страна от тази слузеста топка косми,ако не искаш да умреш от инфекция,защото този път няма да те спася.
С премерено движение,златистият меч бе прибран обратно в ножницата си.Маюри протегна лявата си ръка към кучето,което все още се гърчеше в отчаян опит да се измъкне.Дългите лилави нокти на ученият се забиха в очите на страдащото животно и стуи от кръв и очна пихтиеста маса се стекоха надолу по муцуната му.Извратеният ръководител на 12-ти отряд продължи с натиска си и след като ръката му потъна достатъчно в черепа на страдащата жертва.Тогата видимата му част от дланта му заблестя в горещо бяло от концентрираното реатсу,което той пращаше директно в очните кухини на кучето.
--Главата му се спръска и звук на силно съскане изтормози ушите на всички присъстващи.
Наоколо захвърчаха парченца,от същите гадини,които преди малко бяха заразили момичетата.
Отегчен,Маюри изтегли ръката си и я изтръска от гнусната течност,след което се обърна към Наташа,която стоеше паднала на колене на земята,а разширените и зеници и втренченият и поглед издаваха нейното пълно недоумение.

Няколко сълзи се стекоха по лицето на момичето,но тя не помръдна имаше смисъл в казанато от капитана макар и да не го беше казал директно.
-Какво му имаше?-с мъка попита тя.

Чихиро лежеше на земята безмълвна и сълзи на яд и унижение бяха избили от очите й. Нямаше сили дори да помръдне. Единственото, което едва прошепна бе:
- Изроди...

Погледа на странният мъж оставаше все така налудничев и неадекватен,а очите му шареха ту към останките от кучето,към Наташа или Чихиро.
-Тъй като се забъркахте в моите дела,без да съм ви молил,но и без да знаете.Предполагам че дори такива като вас,с толкова примитен интелект и съзнание все пак заслужават да знаят....-сякъш се опитваше да обеди себе си и за миг замлъкна зачуден,след което започна.
-Това,което вие виждахте като куче бе само привидно.Всъщност,това беше контейнер за пренасяне на подслушвателни вируси.Проект,чието приложение би осигурило лесно пренасяне и залагане на новият ни вид "monitoring bug". Това обаче се провали,а субекта ни избяга от лабораторията.Достатъчно е едно погалване на това "сладко същество" за да бъдете заразени.Почти незабележимо,космите му се промъкват в подкожният слой липиди,където се храни и размножава,след което се разпръсква в кръвта.Нормално,би трябвало при репродуцирането да се образуват 3-4 подобни на него,но "бръмбарът" не функционира правилно и започва хаотично да създава нови копия.Необходими са средно около 160 минути за да изцеди организма приемник като лимон.Вие,безподобни нисши,би трябвало да ми благодарите че ви спасих незначителните животи.
Самодоволно изрече Маюри след което задгърби двете неадекватни девойки и започна да се отдалечава с неговата странна и некоординирана крачка.
-Нему-подвикна-прати екип да изчисти тази бъркотия.

Наташа стана и подмина всички като само хвърли раздразнен поглед на Маюри и си тръгна.

Нему настигна с бърза крачка Маюри.
-Още сега ще свикам отряда,капитане-каза тя и започна да концентрира реятсуто си.Няколко адски пеперуди изхвърчаха от пръститве и се разлетяха в различки посоки.
Капитанът и лейтенантката тържествено си излезнаха от тренировъчната площадка като оставиха двете момичета смаяни от току-що случилото се.

Чихиро се оправи доколкото можа и със леко разклатена стъпка се изнесе от площадката.

Привлечена от шума на една от тренировъчните площадки, Рей се приближи не много плахо и надникна.

Виждаш две шинигамита,мъж и жена,в усилена тренировка.Нямат отличителни знаци за своя отряд както всички шинигамита,които нямат висок офиерски ранг.В момента изглежда са в почивка и задъхани стоят един срещу друг без да те забележат..

Тръпки побиха по тялото на Рей когато видя тренировъчните асаучита. якаква страст изби в нея. Изпита непреудолимо желание да хане меча в ръце... тя се приближи към шинигамитата.
-Добър ден, мога ли да узная от кой отряд сте? - тя не мжоеше да откъсне очи от остриетата.

И двамата се обръщат към теб,така че вече може да ги разгледаш по-добре.Мъжът всъщност всъщност е русокосо момченце с изнежен вид на не повече от 15 години.Жената е на около тридесетина години.Предполагаш,че момчето е ученикът и'.Жената се обръща към теб,облива те мразовитост..в стойката и очите и' можеш да проследиш някаква свирепост."Боен отряд" помисляш си..и оставаш втрещена от отговора на жената:
-4-ти.-Гласът и' е много дрезгав и гърлен допълва перфектно представата ти за грубоватата и' натура.

-Аха-доста стъписано отвръща Рей. Каква личност само. Като цяло беше млада и хубава жена, но това усещане...абе лудичко си беше.
Хмм помисли си тя, 4ти отряд...това нищо не й говореше. Но не, сега си спомни, че го бе учила в академията, това беше лечебния отряд. Нещо не й се върза тази жена и отряда в който каза, че е.
-Това беше отряда на лечебницата, нали така?

Виждаш вълна от гняв да преминава през лицето и'..кожата ти настръхва.Инстинктивно..а дали?..усещаш,че тази жена е много силна.
-Да това е лечебният отряд.Виж,не искам да ставам груба..-без значение дали искаше или оставаш с впечатлението,че го прави-..в момента ни пречиш.Така че ако обичаш..
-Всъщност мисля че е добра идея да се пробваш срещу нея.Ще гледам отстрани и ще ти кажа къде са ти грешките.От известно време си мисля,че този подход би могъл да е по-добър в развитието ни.-Гласът на момчето е тих и спокоен и напълно се вписва с натурата му,но изведнъж настръхваш още по-силно.Може би много сериозно си сбъркала в преценката си кой на кого е ученик.
Той с плавна крачка тръгва към едно малко дръче където явно са нещата им,отмята леко косата от челото си и успяваш да видиш водносините му очи..
Сигурна си,че много често го подценяват.И най-вероятно това беше огромна грешка.

Жената изглежда не мисли така.На лицето и' преминава нещо като унижение,след това като че ли за първи път те поглежда като нещо повече от пречка.
-Е,момиче?Ще се бием ли или си тук за нещо друго?

-Да се бием? Лооол не знам дали вие забелязахте обаче, не съм член на нито един отбор, туко-що съм завършила академията. Ако ще ме използвате за вместо учебно чучело, ще трябва да ви разочаровам - ще ви оставя. -рече бързо Рей без да се смущава от думите й.
Да, не беше забелязала, че тренировката им беше така сериозна, по-скоро й се струваше, че си почиват. Се тая, щом, не харесват компанията ще ги остави. Но та смятат, че като имат по-висок ранг от нея могат да я унижават - това не. Още в истинския свят бе свикнала да не се подлага на унижение, каквото и да струва това.
Без да обръща повече внимание на каквото и да казваха вече, момичето бързо се измъкна от площадката.