Тренировъчна Площадка 2

Мястото където младите шинигамита могат да упражнят уменията си срещу други и да подобрят уменията си без да се изправят пред лицето на гибелта.

Малкото момиче стигна на площадката рано сурин в 3 часа. Не можеше да спи и реши да потренира преди да дойдат други хора при нея.Малко или много Наташа се боеше от хората дали защото нямаше социален контакт с тях или заради грубото им отношение поради смесеното потекло, не знаеше.Но беше сигурна,че тук ще получи нов живот.
Русото дете се огледа малко да види дали имо някой или нещо в сенките.Щом се увери,че няма тя реши,че спокойно може да си поиграе с..нещо. Докато се чудеше къде са тежестите и прочие усети нещо да я дръпва за кимоното.Обърна се и видя малко куче бяло с рижаво и две различни уши,кафяво и зелено.
-Хей ти си голям сладур.От къде се взе.-момичето понечи да погали животното,но то я ухапа.
-Хей! Ах ти мръсно.-Наташа подгони малкото животно,което се оказа доста бързо за нормално куче. Чак след като осъзна факта,че кучето е с изключително силно реятсу Наташа се омота в един от капаните положен за трениране на рефлекси,и разбира се висна с главата надолу.Докато висеше момичето си написа мислена бележка "Следващия път тренировка на рефлексите зле съм",а под нея седеше сладката мръсна животинка с изплезен език и Наташа се закле,че кучето и се хили. С намръщен поглед русокосото девойче се надигна и хвана примката на която висеше като извади един нож от не знаено къде (скрито поставен в специално ушит джоб в ръкава на кимоното). Но както винаги нещо трябваше да се прецака и въжето се скъса от самосебе си и Наташа падна по хм задни части а кечето седеше до дървото и невинно махаше с опашка след,което хукна на някаде и остави момичето да гледа като ударена на земята.Това всъщност не изтрая дълго и тя отряза въжето от глезена си съответно и хрумна идея.Тя хвана единия край на въжето и го отряза така,че да стане с около 30 см по-дълго от нея и го хвана от двете страни като почна да скача войнишка.Това винаги и помагаше да се концентрира върху живота си в дадения момент съответно мислите дали ще си намери някой който да и бъде по-близък и мина през ума.Ако не друго поне много се надяваше,беше й писнало да бъде сама е поне без хора живатни и стени и пантофи колкото искаш,но беше друго с хора.
~БУФ!~
Въжето се заплети в крака на Наташа и тя даде напредкото преди да падне постави ръце за опора,каето помогна..да някаква степен имаше малки рани на ръцете,но това не я тревожеше.Момичето се отказа не можеше да тренира толкова рано сутрин,реши,че ще се прибере.
На портата я чакаше кучето което отново махаше доволно с опашка.Наташа реши,че няма да се занимава,но то беше на друго мнение и тръгна след нея.
-Какво след мен ли ще се влачиш?-Кучето само замаха с опашка .
-Е добре.-Момичето реши да остане на площадката заедно с новото си другарче.

Чихиро пристигна в лек конски тръс на площадката. Доставяше й удоволствие да тренира през нощта, когато всичко беше тихо и спокойно. Имаше нужда да увеличи силата си и душевния си контрол и точно това смяташе да направи. Метна връхната си дреха на земята и остана по потник и широки дънки. Разпъна се добре и вдиша дълбоко прохладния въздух. Ухили се щастливо и без да събира устата си започна да се оглежда за някакви по удобни материали, които биха помогнали на тренировката й. Видя голяма купчина камъни и веднага й просветна идея. Преди жонглираше със шишета по баровете, за да прави впечатление на кварталните идиотчета. Награби няколко по малки камъка и си ги подхвърли един по един, за да усети тежестта им - нямаше да се пребива я. Щеше да започне с тези малки камъчета, после щеше да увеличава натоварването с по - големи и по - тежки и така докато усети, че не издържа. Прецени, че е взела прекалено малки, и затова взе четири по - големи и започна бавно да си ги подмята. Трябваше определено да се концентрира, за да не се нарани. Очите й бяха широко отворени, а челото сбръчкано. Щеше да върти тези половин час и ако все още й е лесно, в което се съмняваше, щеше да ги смени, иначе преди размяната щеше да направи малка почивка. Вместо да внимава в ръцете си обаче скоро се разсея и се замисли за новите си познати и най - вече новия си дом. Може би това щеше да е по - добро семейство... Какво семейство бе? Тези хора й бяха непознати! Изобщо не й пукаше за тях! А пък Нами й беше най - безразлична! Точно така! Нямаше нужда от други хора! И беше много спокойна! - Изведнъж един камък падна на главата й, втори на рамото и трети на крака. Тялото й изпадна в шок - не знаеше на коя болка да реагира първо и тя се сгърчи подобно на агонизираща хлебарка с артрит и мускулно схващане. Изправи се някак си и с кръстосани очи започна да псува възможно най - селски (беше си уцелила квартала). Когато се свести от временната болка за наказание отиде и си взе достатъчно големи камъни, че да й е трудно да ги хваща докато падат, дори когато не е уморена. Започна да ги върти и с удоволствие отбеляза, че усеща всяко мускулче по продължение на ръцете си. Очертаваше се добра вечер.

Той нахълна на площадката внезапно.Физиономията на мъжа беше меко казано странна.Устата му беше сгъната в формата на странна усмивка,все едно някой бе хванал ъгълчетата на устните и ги беше опънал неравномерно с всичка сила.Очите му шареха наоколо,подобно на фанатик търсещ жертва,а същевременно погледа му беше като на малко дете изгубило играчката си. Крачеше неравномерно и нервно,нецеленасочено,но същевременно решително. От него тихо се чуваше гневно ръмжене и говореше нещо неразбираемо сам на себе си.
Първо се сблъска със белокосото момиче,като почти я събори.Чихиро залитна силно назад,изненадана от появилият се от никъде странник,но се окопити и запази равновесието си.
-Внимавай в кой се блъскаш,недоразвито човекоподобно! -арогантно изрева ехидно мъжа,миг след което напълно я игнорира,все едно изобщо не съществуваше и се насочи залитайки към малкото момиче с кучето,което се намираше на около 10-тина метра подвийквайки с дрезгав глас:
-Спри където си,глупачке,ако не искаш да се превърнеш в пихтиеста маса!

Какво по...? Двама капитани за един ден?! Ченето й висна и тя пребледня до прозрачност. Не знаеше нито какво да прави, нито дали изобщо да каже нещо - събитията й дойдоха в повече.

Наташа се обърна рязко и видя един от капитаните на 13те отряда и той не беше на кеф,но и тя не беше.Първо тя не се движеше второ той не й беше капитан нито пък знаеше колко е умна,че да и вика глупачка а колкото до пихтиестата маса е момичето не беше скандалджийка и не обичаше да се кара затова просто се обърна към него с изморен поглед и се поклони не мърдайки от мястото си.

Нему вървеше с бавна походка зад Маюри.Тя излъчваше някакво странно спокойствие,което почти достигаше до състояние на отвеяност.Приличаше на ходеща кукла,която само бе поставена да запълва картинаката до странния мъж.Нежната и фигура бавно се плъзгаше зад капитана и тя внинаметлно наблюдаваше трениращите млади шинигамита.Когато мъжът пред нея направи забележка на едно от момичетата,Нему отвори уста ,за да го прекъсне,но се пря.Нямаше никакъв смисъл в това.Бе свиканал със странния нрав на капитана си и се надяваше и другите да не му обръщат толкова внимание.Вървеше мълчалива до него,докато Маюри крачеше с цялата си жизненост напред.

Кутрето до Наташа се разбонтува и почна да бяга на ляво на дясно,в жалък опит да го грабне девойката се втурна напред но то бе твърде бързо и се изплъзна.
-Гад мръсна върни се-Прошепна Наташа с надеждата да не я чуят.

Маюри се доближи до Наташа и се загледа втренчено в поклоненото момиче.После протегна ръка и сграбчи между пръстите си кичур от косата и,вдигна го на нивото на очите си,наклони глава настрани и започна да го разглежда внимателно. Очудването на момичето в този момент не можеше да се сравни с нищо. Капитана на 12-ти отряд отся един косъм след което демонстративно го отскубна и се дръпна в страни,все ката втурачен в странната си находка.След миг очите му се разшериха още повече,колкото и невъзможно да изглежваше това и почти изхвръкнаха от орбитите.
-Безмозъчна космата амеба!! ТИ СИ ГО ПИПАЛА!! -при изкривените нотки на гласа му всички присъстващи подскочиха- НЕМУ! Ела тук!
Истерично започна да се клати,не отлепяйки поглед от косъма...

Въпреки нахакаността и увереността си Чихиро не знаеше на кой свят се намираше. Оставаше й много малко преди да припадне, а очите й щях д изхвръкнат всеки момент.
- С нещо да помогна? - изгъгна тя и мигом съжали, че си е отворил устата и то предлагайки помощ.

Младата жена се доближи до Маюри и го погледна въпросително.
-Сър-промълви тя тихичко,колко да може само той да я чуе-не мисля,че е нужно да викате толкова много.Какъв е проблема?
Нему забеляза странното изражение на лицето на момичето и се опита да го успокои с поглед,но нещо не се получи.

Момичето се бе втренчила в странния мъж с поглед на гняв и съжаление.Толкова пъти беше попадала на такива малоумници,че й беше писнало.Ако беше жива щеше да им стане личен психотерапевт.Макар и оплашена Наташа не бе човек който се оставяше да бъде унижена.Тя стана и погледна капитане право в очите.
-Извинете Тайчо,но не виждам какво е толкова ужастно,че съм го пипнала.-Момичето го погледна със строг поглед който не падаше от очите й нито за миг дори и при психопатично бесния поглед на капитана.После погледна към момичето от страни и й се усмихна да и благодари.

Без дори да обръща внимание на казаното от Наташа Маюри стрелна ръката си хвана момичето за гърлото,като при това не се обърна към нея,а вниманието му беше фокосирано над косъма.Хватката около врата на момичето леко се затегна и тя започна да се дави.
-Нему,дръж и ръцете.Не и позволявай да помръдне,или ще и разкъсам сънната артерия и ще умре от задавяне с кръв.А пробата ми трябва от жив индивид,дори и да е толкова примитивен като това безформено тук.
След което захвърли до предималкошният си обект на внимание и свободната му ръка се стрелна в робата му,вадейки дълъг уред,наподобяващ на прозрачен цилиндър,в чийто край имаше закривен връх с полусферична форма и каналче минаващо през него.

Нему кимна и притисна ръцете на момичето кум земята.То се опитваше да се отсубне и да рита,но не можеше.Хватката на Нему беше прекалено силна.Тя въздъхна на ум.Нямаше друг избор.Думата на Маюри беше закон.Впери поглед в очите на момичето като се опитваше да не слага никакво изражение на лицето си.

Наташа започна да плаче не беше унижавана толкова от както беше в дома.Момичето продължи да се опитва да се отскубне ,но беше безнадеждно.Въпреки това тя предпочиташе да се опитва.

Чихиро пристъпваше от крак на крак и реши, че е по - добре да се изнася докато е време, затова бавно започна да върви назад.

Маюури бавно заби острието в изпъкналата артерия на врата на Наташа,а малкото момиче го гледаше с ужас.Изражението на капитана на 12 отряд бе все така откачено,а арогантното му държание си личеше с всяко негово движение.Когато прецени че острието е пробило кожата на достатъчна дълбочина,умело го завъря нагоре,и закривеният му край започна да избира отвътре и излезе на милиметри в страни от забоденото място,разкивайки нова рана.Шията на бъдещето шинигами се обагри с червена кръв,която започна да се стича надолу.Ненормалният капитан бе пробил сънната артерия на 2 места.Погледа на Наташа започна да се замъглява....
-Хванах гадинките-самодоволно изписка на себе си Маюри и присви цилиндъра.Стомаха на гледащата в страни Чихиро се преобърна.Тя видя как малки червеи,подобни на ларви,покрити с лигава слуз се изтръгват от първата рана и биват засмукани в прозрачният контейнер на краят на уреда.
"пациентката" изкрещя от болка...

Чихиро вече бе на ръба да се изпищи. Този наред ли беше?! Бе ли видял това... Какво?!

Нему беше свикана на подобси сцени.Остана съвсем каменна и просто си вършеше работата.Все пак трябваше да признее.След като видеше подобна сцена няколко пъти,те вече започваше да й доставя някакво вътрешно удоволствие и наслада.Позвли си да се усмихне леко и злодно,но се постара Маюри да не я види.стисна Ръцете на Наташа още по-здрво.

"Какво е това?Какво става с мен?"Мислите на момичето бяха в пълен хаус.Едно беше сигурно точно сега не можеше да припадне.Тя започна да се бонтува все повече и повече макар и силите и да бяха на края й.Наташа не искаше да умре тя нямаше да умре не и отново. Вече нямаше сили.

Доволен от резултатите,капитана на 12-ти отряд рязко изтегли металният връх,и под натиска момичето издиша рязко,след което започна неконтрулируемо да кашля кръв,заливайки изцяло робата си с алена течност.
Маюури се изправи и пое между показалеца и палеца малкият цилиндър в който все още беснееха туку що изтеглените парацити.Колко незначителни бяха тези смъртоносни твари за него.Миг по късно малкият контейнер се спръска и разкъсани парченца от ларвите,примесени със слуз литнаха във всички посоки.Малко от съдържанието опръска умопомраченият учен по лицето и той спусна дългият си език и самодоволно облиза късчето червей и зелената подобна на храчка консистенция.
-Това вече не представлява заплаха.-обяви с безинтерес,след което рязко извърна глава към Чихиро-А ти....може би трябва да те погледнем и теб,не мислиш ли? Ако не друго,поне ще е забавно.
И квадратните му зъби се оголиха..

Чихиро се ухили нервно.
- Не тайчоу, мисля, че нямам нужда - чувствам се повече от прекрасно! - Усмивкат й бе толкова опъната, че щеше да й сцепи главата.

Нему се наведе над Наташа и се концентрира.Вздухът около тях леко започна да пращи.Реятсуто на младата жена се концтрерираше около отворените рани на момичето и те започнаха да заздравяват малко по малко.
-До утре няма да има и белег-каза тя на момичето и се усмихна леко,след което изправи.- Капитане-каза с глас по-остър от обикновеното-мисля,че е време да вървим.
Тя се доближи до него и леко го дръпна за ръкава.Засмя се на ум на лудешката му усмивка и зачака отговор.

Наташа само наклони поглед към двамата от 12ти отряд усмивката на капитана все още беше онази луда усмивка,но имаше нещо различно нещо,което не трябваше да бъде там мръсната гад беше до Куротсучи и го гледаше.
-Не...

Капитана на 12-ти отряд се обърна с неподправена досада към кучето,лаещо до него,имало наглостта да го прекъсне.На лицето му се изписа изкривена гримаса.
-Космата примитивна лоеста маса,пръскаща бактерии,и до теб щях да стигна,но ти имаше глупостта да ме прекъснеш. Безполезен експеримент....-каза с настървен тон към животното,което не спираше злобният лай към него.-Кидоу #61 -Райкуджокоро!
Няколко въжета изтъкани от светлина се забиха в кучето,обездвиждайки го изцяло,а то започна да скимти жално.
-А,драга ми бактериацидна пациентке,ти ще се наложи да ме изчакаш за секунда....
Чихиро не издържа.Нямаше намерение да се занимава с този луд,особенно след като видя какво направи на другото момиче.Без да се двуоми се втурна да бяха,но за съжаление вече беше твърде късно и чу зад себе си злобното изкрещяване:
-Кидоу #1 Сай! Нему,погрижи се за нея.
Ръцете на младото момиче от самосебе си се предвижиха зад гърба и,тя се препъна и се струполи в невидимата хватка на кидоу-то.
След това с бавна стъпка се доближи до жално виещия се пес и процеди през зъби:
-Млъкни гнусна храчка,болката тепърва започва.