Къщата на Ужасите (Акай и Сумитски Кетсу)

Брой мнения : 30 Join date : 28.02.2008 Age : 31

В едно забутано, но приветливо кътче в 30 квартал на Руконгай, от далеч можеше да се забележи къщата, която обитаваха две момичета, които може би никога не трябваше да се слагат под един покрив, а именно близначките Кетсу. Това беше една традиционна японска къща и външния й вид по нищо не подсказваше за трагичния й късмет откъм обитатели. Но отпечатъка, който двете момичета бяха оставили на интериора на бърлогата си подсказваше, че в къщата има сериозна нужда от огромно отделно помещение за усмирителни ризи, което очевидно не се намираше.
Пода на цялата къща бе покрит с татами, освен в стаята на близначките, където мястото им беше заето от паркет и банята, в която освен, че имаше плочки бе също така минирана от сапуни поставени на стратегически места от едната или другата сестра с ясна цел - покошението над другата. Разположението на трагично изглеждащите помещения бе следното:
Щом се влезеше през входната врата се виждаше само един прав коридор, завършващ с най-трагичното помещение в целия зверилник - стаята на Акай и Сумитски. Но докато се стигнеше до там се минаваше покрай други три врати, водещи към останалите злочести стаи.
Първата в дясно осигуряваше спешен достъп до банята и тоалетната - една в цялата къща. В нея имаше вана и душ кабина, мивка, тоалетна (оставаше и да няма х.О), едно огледало в цял ръст, шкафче за тоалетни принадлежности (което бе по-добре да не се отваря от външни лица с углед на тяхната собствена безопасност и нормална психика), закачалки за хавлии и пералня, която тайнствено се беше озовала там, а дизайна на самия "офис" не бе нищо особено.
Точно срещу тази врата се намираше входа към кухнята и всекидневната, ако въобще помещението можеше да се нарече по такъв начин. В ъгъла, който не беше до прозореца се намираха примитивните и изглежда изстрадали кухненски принадлежности, включващи всичко нужно за оцеляването на двете постоянно каращи се сестри. Тези уреди (хладилник, печка, мивка, шкафове) осигуряваха дневната им доза енергия, без да осъзнават колко апокалиптично бе това за заобикаслящия ги свят. В другия край на стаята, осветена от светлината преминаваща през прозорците, направени от оризова хартия, които играеха ролята на стена, се намираше голямата нисоко разположена маса, барикадирана от всички страни с възглавници изглеждащи сякаш са съществували още от панти век. Въпреки, че бе просторна стаята не бе толкова пълна, оставяйки на Акай и Сумитски място за изява и бойни маневри.
По-навътре в бърлогата на зверовете се намираше така нареченият килеро-гардероб, в който цареше пълен хаос, състоящ се от всякакви разновидности дрехи, джуджурийки, бръмбъзлъци и матракулки (за значението на последните две думи питайте Сумитски). Ако вратат беше отворена по неподходящ начин, разнообразното съдържание на стаята щеше да се изсипе върху нищонеподозиращата невинна жертва.
В края на коридора, в самия център на Къщата на Ужасите се намираше най-покъртително-бруталната гледка, която дори най-болния мозък не би могъл да си представи (не питайте как ние успяхме) - спалнята на Акай и Сумитски Кетсу *за фопн се чува драматична музика, подобна на марша на Дарт Вейдър (Дърт и Ведър)*. Ако обитателите на къщата бяха нормални човешки същества, то помещението щеше да представлява обширна стая с двуетажно легло, намиращо се на ъгъла на две стени, което се дължеше на желанието на близначките да докажат на общата си приятелка Чихиро, че могат да спят близо една до друга. До главата на Акай ("спяща" на долното легло) бе нейното нощно шкафче, което се състоеше от няколко чекмеджета, които не беше здравословно да се отварят, поради опасността нещо страшно да изскочи и да те удари между очите. Когато червенокоската бе в къщата и не играеше срещу сестра си, античното й тесте с карти за игра обикновено стоеше върху шкафчето, където рядко можеше да се намери нещо друго. В долната част на леглото се намираше шкафчето на Сумитски, което бе не по-малко страшно от това на сестра й. Върху него имаше няколко джунджурийки, които чернокоската харесваше и не даваше на никой друг да докосва. В най-долното чекмедже бе подготвен един учудващо сгънат всекидневен тоалет, който винаги бе на лице за употреба. Никой не знаеше какво се крие в горните чекмеджета, а понякога и самата Сумитски се питаше това. Във всяко едно от тях бяха старателно подготвени капани от типа на сърбящо прахче, което избухва в лицето ти, ако отвориш шкавчето по неподходящ начин, скрити остриета зад дръжката и тем подобни. От останалата част от стаята не можеше да се опрредели нищо, поради ужасяващия хаос - по-голям и от този в килера, дължащ се на непрестанните епични битки, които водеха до множеството части от знайни и незнайни предмети, разхвърляни по пода. Единствено областта с радиус 1 м от леглото и пътищата от там до вратата и прозореца бяха до някъде разчистени.
Като се изключи постоянно появяващите се нови и нови капани из цялата обител, това бе нормалното състояние на къщата на младите жени Кетсу и ако очите са прозорец към душата, то нормалните миновачи не бе желателно да поглеждат към "очите" на тази бърлога.