Битката на Улиците на Сейретей

Действащи по инициатива са:

1.Йамимару Никосуке
2.Такеда Икава
3.Араши Нами
4.Хиноте Кагероу
5.Иротсуя Рей
6.Юуки Хигуре

Който не е чел правилата да ги прочете или да мре бързо.

Всичко започна със яростен изблик на душевна енергия,която обля всичко наоколо.Прахта по земята затрепери под напора.Фигурата на Никосуке изчезна измежду облака от черни пера,хвърчащи навсякаде.
Напрежението човъркаше неуморно в стомаха на всички присъстващи,а случващото се определено не ги караше да се чувстват добре.

Такеда се усмихна зловещо
-Ще се крием значи,а?
Капитанът изведнъж изчезна.Чу се глас от покрива на една от сградите около вас:
-Побързай копеле.Нямам време за криеници.
Той отметна настрани ръката с меча си,готов да нападне в момента,в който лорда се покаже.

Хиноте притвори очи и се опита да различи нещо през хвърчащите пера. Визарда беше изчезнал - лошо. Момичето притисна гърба си в стената и се приведе леко напред, заемайки защитна позиция. Всяко мускулче по тялото й се беше напрегнало, а самата тя почти бе спряла да диша, концентрирайки се за да долови движението на невидимият враг. Стисна здраво камъка, който беше взела в юмрук и се опита да си влее малко смелост.

Тамън Рей най- накрая бе настигнала останалите, и човека когото гонеха се превърна в пера. Тя премигна няколко пъти и единият мъж беше на покрива, адно от момичетата зае защитна позиция до една от стените.
Иротсуя усети напрежение в крайниците си, усети ги тежки. Едно перо бе повеяно от вятъра и сега прелетя точно пред очите й. Енергията която то излъчваше сякаш упари момичето и тя отскокна назад. Смрачари веждите си и се огледа като хищник. Човека от преди малко, визърда който привидно изчезна, все още беше сред тях.

Капитана блъсна Хигуре на страна, но тя не можа да се задържи на крака, залитна и падна на земята. В последния момент успя да се подпре на ръце. Какво ставаше със зрението й - то се замъгли, започна да й се вие свят. Определено това рейатсу оказваше негативен ефект върху нея. Луната едва си проправяше път през косата й и не можеше да освети лицето й. Беше готова просто да се строполи... Капка алена кръв се отрони от бузата й, падна на павираната с бели камъни улица и се разплиска настрани.
-'Не!' - момичето стисна зъби и сви юмруци, все още подпираща се на тях. - 'Няма да се дам без бой...'
Хигуре се подря на коляното си и се изправи подпирайки се и на една стена. Бялото й лице отразяваше нейната решеност. Въобще не си направи труда да се избърши, а остави червената вадичка да бъде нейния индиански боен белег. Извади зампактоуто си и се приготви за атака... но на какво - шинигамито бе изчезнало...