Квартал 40 "Великият Лес" (+18)

Admin Брой мнения : 77 Join date : 07.02.2008

Не случайно категорията на диви местности започва от този ''квартал''.Всъщност в него няма нито една къща,с изключение на два курорта за почивка,които в последни години са се разрастнали значително.
Великият Лес преди е бил много по-често посещаван от повечето хора за да избягат от глъчката на най-оживените места като базара и другите търговски центъри на Обществото.Иронията на ситуацията е била,че всички се опитвали да избягат от ''града'' и с времето Лесът започнал да става все по-оживен и по-оживен,докато накрая почти заприличал на това от което всички бягали.Значителна част от него била посечена за да бъдат издигнати много различни постройки..всичко изглеждало неизбежно-Великият Лес,тогава заслужил името си.
За една вечер всички постройки изчезнали заедно с всеки опитал се да навреди на гората по какъвто и да е начин.За много години преминаването на който и да е на територия на леса била забранена-детайлите са незнайни,но точно когато всички са забравили за него отново било позволено да се навлиза в него,още пвоече че двата курорта построени там свидетелствали за преминалата опасност.Всичко се нормализирало,но никой не може все още да се отърси от новопоявилото се чувство,че самата гора ги наблюдава.
Сейретей не дава никакво обяснение за това.

Райто доведе момичето до най-известната гора в Руконгай - т.нар. Велик Лес. Тук почти не можеше да срещнеш жива душа, мистериозността на гората обгръщаше мястото. Момчето обаче не изпитваше никакво притеснение от мястото, беше повече от уверен в способностите си. Хванал чернокосото момиче, той крачеше решително. Търсеше някоя полянка... Където да има поне един паднал дънер. Ако не намереше, щеше сам да направи.

Сравнително призрачната гора спря дъха на Сумитски за момент, докато тя се остави Райто да я заведе някъде, тъй като тя самата не знаеше къде точно се намира. Но не беше ли всичко в Обществото на Душите призрачно, все пак на практика тук нямаше живи хора. Чернокоската преглътна, докато крачеше напред и се оглеждаше, обаче не махна обичайната "маска" от лицето си. Можеше да си представи какво ставаше, но в този момент се сети за един определен някой, като бързо пропъди мисълта на вина от главата си, заключвайки, че няма да се види повече с мъртвия си годеник. Сякаш за да потвърди този факт, стисна ръката на Шинигамито, което я водеше през леса и просължи да прескача паднали клони и да се опитва да не се препъне в корените на вековните дървета.

След около 15 минути ходене, двамата се намираха навътре в гората. Райто с радост установи, че наближават една полянка... Точно на каквото се надяваше да попадне момчето. Усмивка се разля по лицето му, ускорявайки леко ход, шинигамито попита:
-Ще погледаш ли звездите със мен, Сумитски-чан?

"Разбира се, ще се сменяме," помисли си развеселено Сумитски, но не каза нищо освен:
- Hai, - тя се остави да бъде заведена до полянката и погледна към небето. Нощта наистина бе красива и младата жена не можеше да не се усмихне при вида на множеството светлини, разположили се хаотично по небесния купол. Чернокоската не се усети и от стремеж да огледа всичко, за малко да падне, но се задържа на време на краката си. Отскубна се от здравата хватка на Шинигамито и отиде до самата среда на откритото място, сядайки върху тревата, която беше незнайно защо влажна, но това й хареса. Веднага щом бе седнала, извъртя сините си очи, като ги впи в придружителя си и отпусна едната си ръка върху тревата и поглади земята, мълчаливо приканвайки го да седне до нея.

Райто като че ли чак сега изтрезня, ума му отново беше бистър и... с това се завърна притеснителността му в такива ситуации. Доста вдървено той отиде до момичето и седна до нея. Лицето му стана като маска, капчици пот избиха по челото му.. Затова момчето отмести поглед за момент от събеседничката си и погледна към небето...
"Какво ще правя сега? Идиот такъв!" - помисли си той... - "Само да не оплескам нещата, както винаги.."
Доста притеснен, Райто попита:
-Сумитски-чан.. чувствала ли си се сякаш виждаш живота през стъкло?

Чернокоската внимателно наблюдаваше действията на събеседника си и се зачуди какво му имаше, че изглеждаше толкова странно така внезапно. Тя изслуша въпроса му внимателно, неотделяйки поглед от него, като леко наклони глава на една страна. Намести се неудобно на мястото си и каза с пресъхнало гърло:
- Много пъти, сякаш не мога да се намеся в нещата, които стават около мен. Все едно съм в стъклен кафез, това ли имаше предвид? - запита тя и без да зачака отговор, каза:
- Винаги се старая да счупя стъклото, не обичам да съм посредствена.
Сумитски леко сбърчи нос и направи странна гримаса, която бе едновременно изразяваща учудване и загриженост. Вдигна ръката си и я опря на челото на Райто, усещайки студените капки пот и попита:
- Райто-кун, добре ли си? Да не би алкохола да ти е дошъл в повече?

Леко изненадан от въпроса, Райто осъзна че сигурно се е държал глупаво, затова побърза да отговори:
-Ъъъ, не нищо такова.
Чувството на топлата ръка на момичето върху челото му го разсейваше. Момчето отново я погледна в очите. Изпита усещане че потъва в тях.
-Чудех се в кои звезди да гледам. Все още мисля, че тези две са най-красиви..
Шинигамито усети как целия се изчервява...

Сумитски усети как също се изчервява и как зениците й се разширяват още повече. Преглътна в опит да успокои бясно блъскащото се в гръдния й кош сърце, чувствайки се все едно е пробягала маратон и имаше да бяга още толкова. С големи усилия й се наложи да възстанови обикновената си физиономия, но следи от руменината по бузите й все още бе видима дори и на оскъдната светлина. Чернокоската се облиза, както и гърлото й, устните й също бяха пресъхнали, а после се усети, че ръката й е все още на челото на момчето пред нея. Тя бързо я дръпна, поглеждайки на другата страна, като леко се усмихна. Миг по-късно отново се втренчи в Шинигамито и каза весело:
- Райто-кун, не е нужно да се държиш толкова... несигурно, - синеоката прокара пръст от носа, надолу по устните на събеседника си и като стигна до гръдния му кош, игриво натисна малко, ухилвайки се от ухо до ухо.
"Идиот! ИДИОТ! Какво правиш, Сумитски?!" крещеше си наум момичето, опитвайки се да запази безгрижното си поведение.

Момчето стисна зъби с всичка сила, за да запази спокойствие. Идеше му да се удари в корема, но това беше невъзможно за момента. Все пак той успя да събере кураж и с ръце придърпа чернокоската към себе си... Можеше да усети дъха и върху лицето си. Каквото и да правеше Райто не можеше да се успокои, сякаш сърцето му щеше да изхвръкне. В първия момент не успя да каже нищо защото устата му беше пресъхнала, той преглътна шумно и едва каза:
-Сумитски-чан, аз...

Не можеше да се каже, че Сумитски бе изненадана. Просто бе... изпаднала в ситуация, в която не бе сигурна какво да прави. Чудеше се колко ли идиотски изглежда в момента и едвам се сдържа да не разтръска глава, но установи, че дори и да можеше, не можеше да помръдне и сантиметър, загубила се в зелените очи на Райто. Усещаше, че и Шинигамито бе притеснено, ако не и повече от нея, затова реши да не се остави на това чувство да я скове и вместо това само затвори очи. От там се остави изцяло на момента - без дори и секунда колебание притесна устните си към тези на Райто, усещайки как вече лицето й придобива цвят, подобен на ризата й.

Admin Брой мнения : 125 Join date : 08.02.2008

От мътното покрито с облаци небе,започна тихото шумолене на хладен есенен дъжд.Първите капки докоснаха топлата земя,обгръщайки снагата от есенни листа,разпръснати из цялата гора. Чу се тих далечен стон на гръмотевица. Всичко бе безкрайно тихо,само тропота на падащият ръмеж,трополеше приглушено по широките листа на вековните дъбови дървета.

Първоначалната реакция на момчето беше да се дръпне назад, това беше неочаквано. В никакъв случай неприятно, но определено неочаквано. След това той се отпусна и притисна Сумитски към себе си. Той не затвори очи и целувайки я нежно, се наслаждаваше на лицето и.. Винаги бе смятал, че това е една от възможно най-красивите гледки на този свят. Когато капките дъжд закапаха по тях, момчето почувства че и времето работи в негова полза. Райто най-много обичаше дъжда, сякаш всичко си идваше на мястото...

Ритъмът на сърцето на момичето започна да се забавя и лека по лека стигна до нормалните си темпове. Всичко изглеждаше толкова... нормално и естествено. Дъжда, който започна да пада, я накара да потрепера леко, когато няколко капки вода направиха контакт с лицето й, но не се отдръпна. Сумитски се отдалечи за миг, поемайки си дъх, усещайки как хладния нощен въздух нахлува в белите й дробове. Не се бе чувствала толкова жива (образно казано... >.>) от доста време насам. Времето сякаш спря и чернокоската замръзна за момент. Тя се притисна още повече към Райто, ако това бе възможно, все още не отваряйки очи, стресната заради гръмотевицата, която чу в далечината. Не обичаше бури, имаше лоши, спомени, но те бяха в миналото, загърбени, обаче и в никакъв случай забравени. Реши да не проваля момента с депресиращи мисли, а да оползотвори възможността, която се бе отворила. Синеоката вдигна ръка и я постави на рамото на момчето пред нея, като стисна плата на рамото му, пускайки едно невинно езиче (любим израз XD).

Момчето беше приятно изненадан от "нападението" на Сумитски. Той й отвърна и същевременно с 1 ръка придърпа главата и към себе си. Райто прокара пръсти през мократа и коса и от своя страна пое инициативата. С едната си ръка, шинигамито буквално съдра ризата и.. След това я повдигна и положи на тревата.

Сумитски прие загубата на ризата си сравнително хладнокръвно и безразлично, необръщайки особено внимание на това. Щом Райто я постави на тревата, се спря да не потрепера, тъй като дъжда вече бе намокрил тревата и допира с кожата й бе изненадващо студен и... мокър. Тя отвори очи, наблюдавайки безмълвно действията на Шинигамито, като през това време не спираше да го целува, където й паднеше в момента. За да освободи повече място за изява, чернокоската стисна още по-силно кимоното на момчето и с едно разко движение, го премахна, както той бе направил с нейното облекло, оставяйки я само по бельо от кръста нагоре. Сега оставаше само нагаджубана на "събеседника" й, който бе премахнат по същата процедура. Синеоката без да спира каквото правеше, обви единия си крак около кръста на Райто и притисна тялото си в неговото, усещайки топлината, която то й предаваше. Сумитски прекара пръст надолу по гръбнака на зеленоокия, като след това захапа лекичко долната му устна.

"Засега се справяш добре!" - каза си Райто наум.
Момчето прокара език по врата на чернокоската, той се опитваше да мисли.. но не можеше. Само инстинките диктуваха действията му. Без да се бави той съблече панталоните на момичето и ги захвърли настрана. След това с доста усилия успя да свали сутиенът и.. Райто го грабна и хвърли във въздуха, насочи един пръст от свободната си ръка към него. Бял лъч от енергия го изпепели. Тогава той прошепна в ухото на Сумитски:
-Това, няма да пречи повече...

Вече остнала боса, Сумитски можеше да борави свободно с пръстите на краката си. Тя прихвана панталона на Райто с палците си от двете страни и след като изпъна краката си, успя да събуе зеленоокия.
- Райто-кун... ако продължаваш така... няма да мога да се прибера... - чернооката преглътна, като ръката й се плъзна надолу по мускулестия гръден кош на момчето, към корема му и като змия се прокрадна в боксерките му, опипвайки пътя към целта си. Щом намери каквото търсеше, се оказа, че учудващо освен пръстите на краката й, а и тези на ръцете, бяха гъвкави и многофункционални.

Момчето прие хладнокръвно действията на чернокоската. Райто си припомни, че най-добрата защита е атаката... Защо асоциираше това с битка? scratch

"Нещо определено не е наред с мен" - помисли си той.
Целувайки страстно момичето, той обмисли възможностите си и каза:
-Оро? Мислиш си за прибиране прекалено рано, Сумитски-чан... - с едно рязко движение той свали и останалата част от "облеклото" й - Всичко тъкмо започва..
С отрениран жест шинигамито отново изпепели летящото бельо във въздуха.

Унищожаването на дреките й хич не хареса на Сумитски, но вече нямаше голям избор, а и бе заета с друго. Извърна така дланта на ръката, с която обработваше малкото Шинигами, че ноктите й пронизаха плата на единствената останала част от облеклото на момчето и я премахна, разкъсвайки плата на малки пърченца с едната си ръка. Бе учудена от себе си какво можеха да правят хормоните, но мисълта за това да унищожи поне едно нещо на човека, изпепелил бельото й, бе изключително изкусителна и стимулираща. Чернокоската хвана раменете на Райто и се претърколи така, че вече той имаше възможност да прави това, за което бяха първоначално дошли - да гледа звездите, което едва ли можеше да стане в това дъждовно време, ала важно бе желанието. Синеоката притисна тялото си към това на чернокосия и прокара пръсти през мокрите му кичури.

Райто остана приятно изненадан, че момичето поема инициативата.
-Страшна гледка към звездите, Сумитски-чан.
Казвайки това, момчето се надигна и захапа нежно дясната "звезда", впивайки зъби той се постара и остави смучка. Синкавото петно му достави чувство на удоволетвореност. След като бе оставил момичето да се почувства в контрол на ситуацията, шинигамито отново я обърна и тя беше отдолу. Ръката му се плъзна между бедрата й...

Зениците на чернокоската се разшириха и тя се засмя с глас за пръв път. Ноктите й се впиха в гърба на Райто, но бързо отпусна хватката си, сигурна, че зеленоокия едва ли ще иска "бойни белези". Сумитски започна бясно да целува Шинигамито където й паднеше - врат, уста, лице, гръден кош... Дишането й ставаше все по-насечено, действията й все по-агресивни, пръстите, с които обработваше (няма да го кажа! пък!) някои места, все по-сръчни и бързи...

След като Райто достатъчно действа с ръката си между бедрата на момичето... Той премести нежно ръцете на Сумитски, целуна я страстно... и проникна в нея. Подозираше, че ще й е първи и затова с бавни движения я остави да свикне с усещането. Момчето притискаше чернокоската изцяло към себе си, усещаше я сякаш бяха се сляли в едно.. Шинигамито успя да и каже:
-Ако те боли, не ме е страх от белези по гърба...

Сумитски облиза изсъхнлите си устни и изстена, едновременно в екстаз и болка. Тя стисна зъби и каза накъсано, докато дълбоко си поемаше въздух:
- Спокойно, Райто-кун... - усмихна се тя, - няма да си позволя такива... фриволности...
Чернокоската сякаш изгаряше отвътре, усещещането, че в момента с Шинигамито са едно, хващайки здраво цялото й същество, обвивайки го в стоманената си, но нежна прегръдка. Разбира се, тя бе преди сгодена, но възлюбеният й бе починал преди да могат да предприемат каквито и да било действия, а и родителите му бяха прекалено старомодни, макар че Сумитски се бе научила да заобича и тях.
"Не, не мисли за това!" скара се на самата себе си синеоката, разтръсквайки леко глава. Тя се надигна от земята и заключи устните си с тези на зеленоокия, като по този начин напълно пропъди мислите за Юске от съзнанието си, в което вече съществуваше само "тук, сега, с Райто".

Райто не можеше да се оплаче по никакъв начин от преживяването, но все пак отнесеността на чернокоската не му допадна. Опита се да докара най-мрачния си глас:
-Изглежда мислите са ни някъде другаде...
В следващия момент, момичето се намери опряна към едно от близките дървета.. Райто беше зад нея и не и оставяше много време да мисли. Шинигамито ускори темпото и дървото започна да се клати, заплашвайки да падне...