Улиците на Сейретей

Сейретей бе най-подържаното място в Обшеството на Душите и с право--тук бяха почти всички от Шинигамитата.Големите постройки заемаха почти цялата част от този елитен квартал..но какво можеше да се каже за улиците му?Всички постройки бяха чисто свързани с дейностите на Шинигамитата и нямаше нужда от площади или други широки места.Имайки предвид това,архитектите са построили всички уличци в Сейретей да са тесни и да обгръщат всеки вход там за максимална бързина на действията.Повечето улички са свързани помежду си и е напълно обичайна гледка ако не си свикнал с тях да се изгубваш поради липсата на какъвто и да е изглед,а не е никак странно да има по четири пет отклонения свързващи ена улица с други в една почти безкрайна мрежа.

Никосуке се откри на непозната за него улица.Не далеч пред него беше една от портите свързващи серетей и руконгай.Как можеше да усети това? Та той дори не виждаше...Друго нещо за което сетивата му го предупреждаваха беше крещящата опасност от от 3-мата заобикалящи го шинигамита-новаци.
-Изчезнете...-едва промълви. Не знаеше дали са го чули.Не знаеше дали са реагирали.
С усилие се изправи и продължи да се влачи към портата.Трябваше да се махне....
А за тримата младоци беше твърде късно.Труповете се бяха превърнали в храна на кръжащите около него рояк мрачни гарвани.

Хигуре тичаше 3-4 метра след Нами. Бе тръгнала почти автоматично - като робот, това бе заповед... Ама на ранен капитан, който не мисли с всичкия си в такъв момент... Какво можеха да направи тя и момичето пред нея, като цял отряд квалифицирани шинигамита не можа да направи абсолютно нищо. Може би трябваше да свие в една от уличките, но бе вече късно да се крие.
- Сигурна ли си в това, което правиш - ще убие и теб! - каза достаъчно високо за да я чуе тя, но да не стресне чудовището.

Прилошава ви от разплисканата кръв и миризмата на върешности от трите безформени трупа наоколо..а Никосуке стоеше сред висчко това,окървавен,ранен с чудовищна аура около себе си и гледащ с отсъстващ поглед.
Започвате да треперите от осъзнатия ужас,че скоро и вие може да сте като тези трупове.
-Не мърдайте.
Гласът идва някъде зад вас.Нами го разпознава и не може да определи дали е за добро или за зло,но това е капитанът на 9-ти отряд.
И двете сте го виждали,кой в гръб,кой по-близо отколкото му се иска,но никога не сте ог виждали така до момента.Изваденият му меч проблесна в сумрака и инстинктивно забелязвате,че и Никосуке е реагирал леко на появата му.Въздухът се изпълва неподправена кръвожадност.Тук има две чудовища.

Беше ден...а защо тогава беше толкова мрачно?
Тялото на Никосуке стоеше сякаш увиснало във въздуха,без да има опора.Новопоявилото се реатсу на ръководителя на 9-ти отряд бе не по-малко неприятно от това на самият младеж за момичетата.Ъгълчетата на устните му се закривиха нагоре ,а гримасата му беше като на малко дете,намерило си нова играчка.Изблик на енергия. Всички инстинктивно затвориха очите си,прекривайки се от изгарящото сияние.
Когато отново успяха да ги отворят,Йамимару се намираше точно между двете момичета,но погледа му беше насочен към силуета на няколко метра зад тях.Главата му безжизнено се наклони на една страна,а от очите му още шуртяха малки поточета с кръв. От неподвижната му уста излезе разкривен стон на нескрит интерес:
-Хооо?

Хигуре се сепна, когато Никосуке изчезна от погледа й. Изведнъж почувства присъствието му на около метър от себе си. Кръвта й се смръзи, цялата тя замръзна на място. Не смеешее да го погледне, а по лицето й се стече капчица пот от напрежението. Резките движения бяха знак на връждебност. Не трябваше да привлича вниманието му допълнително, но тази близост криеше потенциален риск за живота й. Ами сега? Съсредоточи се максимално върху движенията на момчето, дори не смееше да диша.

-Интересно ли ти е?А можеш ли да си позволиш този интерес?Аз не съм като Укитаке,ще направя каквото трябва за да умреш.Не ме интересува дали някой идва за да ми помогне..с тези две ръце ще те предам на така обожаваната ти смърт.-Капитанът сякаш забравил за двете момичета вдига меча до нивото на гърдите си и обгръща с длан острието му от тъпата страна.-Събуди се Шингаи.-Рейатсуто се разля в огромни количества наоколо за момент мечът засвети и се трансформира:острието сe изправи,стана по-късо и леко..а металът стана по-тъмен.Мечът вече приличаше не на катана,а на сабя.
Огромна вълна от страх връхлита всички..сякаш сенките станаха по-тъмни,нещо до скоро невъзможно имайки предвид ситуацията..вече не само плашещият лунатик Никосуке беше страшен,а и предолагаемият съюзник от девети отряд.
-Да започваме.

Времето сякъш забави своят ход за Юуки.
Първото нещо което усети е тежестта блъскащата сила,която се стовари в областта под гърдите и.Дланта на Никосуке я изтласка и я изхвърли като есенно листо,размятано от вятъра.Момичето полетя и се бълсна в капитана на 9-ти отряд.Тогава всичко се взриви в черна мъгла от перошина и противни крясъци на гарвани. Безформената перошина придоби очертания и сега пред тях се бе изтеглила в дължна висока фигура,покрита с разпокъсан плащ,а под широката качулка пламтяха,нажежени до червено,двете огнени кълба.
Черното острие дори не проблесна.То светкавично прониза със свистене въздуха и поряза лекичко бузата на Хигуре,отнасяйки и кичур от косата и.Момичето гледаше обезумяло,още не осъзнала ситуацията.Върха на меча беше на сантиметри от каменното изражение на капитана.
-Интересно...покажи ми...

Всичко стана толкова бързо, че момичето не разбра точно какво. За малко да се блъсне и в на меч на капитана. Белите коси паднаха безшумно на земята и едва в този момент Хигуре усети болката и погледна нагоре.
-'Какво си ти?!'
Всяка секунда я караше да изтръпва все по-вече и по-вече. Имаше чувството, че ако това продължи ще изгупи разсъдака си. Тези две аури устремени една към друга и толкова близко до нея - намираше се точно между чука и наковалнята. Ако останеше така със сигурност, че ще бъде поредния труп. В началото движението й бе плавно -дръпна се от катаната на Никосуке, а след това се опита да отскочи на голямо разстояние с малкото си останали сили.

Рей настигна момичетата, що бяха изхвръкнали от библиотеката преди нея. Когато ги настигна видя как едното момиче летеше към капитана на 9ти отряд.
-Какво за бога... се случва... тук? - прошепна тя тихо - Какъв е онзи откачен и какво е направил?
Нямаше повече време за мислене, защото усети как могъщите реятсута доста стъбилно започнаха да я повалят . Другото момиче вече беше като смачкана на земята. Рей премижа с едното око и положи коляно, за да не падне съвсем.

След кратко колебание Хиноте реши, че да гледаш как разбеснял се визард да обръща града с главата надолу се случва твърде рядко за да го пренебрегне така лесно и също се присъедини към малкия отряд, които уж трябваше да спре чудовището. Забърза по улицата, където последно бе видяла силуетите на момичетата и се заоглежда. Изведнъж усети рейатсуто и се закова на място, беше невероятно мощно и за нея не представляваше проблем да открие от къде идва, въпросът сега беше искаше ли. Хиноте обърна обвинителен поглед към небето, прокле се за дето беше такъв идиот и сви по уличката, от където й се стори, че се излъчва най-много енергия. Претича облегнала гръб в стената на най-близката къща и предпазливо хвърли поглед на разиграващата се сцена.
- Цъ, кофти - констатира момичето и се облегна назад, усещайки умора в цялото си тяло. Нямаше и оръжие, другите като че ли нямаха ясен план, изобщо всичко изглеждаше крайно обещаващо. Наведе се и хвана един едър камък, представяйки си как замерва с него визарда и по лицето й неволно се разля усмивка... Очертаваше се забавен следобед.

Ръката на капитана блъсна Юуки настрани.
-Спасявайте се или умрете.Не гарантирам сигурността ви ако останете.А ти копеле..ела ми.

Почити безумната вманиаченост изписана на лицето му и още по-силно горящото рейатсу на капитана комбинирано с това на лорда би могло да накрая всички да затреперят.


*Продължете в ''Битката на Улиците на Сейретей"*