Къщата на Араши Нами, Миязаки Чихиро и Хиноте Кагероу

Чихиро ухилена маниакално влетя и кресна истерично.
-Преди малко едно маце ме опипа и ме изкорми и после ме закърпи, ама иначе съм си добре, а и имаше някаква многокрака гадост в мен, плод на изследванията на капитан Куротсучи, ама да добре съм си. - Избълва тя като след всяка дума изглеждаше все по - налудничаво.

-Напълно - придаде си мъжки вид момичето, но в следващия миг беше на пода, защото краката й не я държаха. Ухили се без сама да знае на какво и отиде до седне до Нами.
- К'во ста'а?

-Приели са те в отряд?! Блазе ти! Честито! Какво ли не бих дала да ме поканят някъде... Вече наистина не знам къде искам да съм и отивам там където ме извикат освен, ако не ме хареса капитан Унохана - тогава ще бягам с писък - ухили се леко посвестено момичето.

-Абе ако някой ме хареса отивам, ако ли не... Ще реша когато нож опре до кокала. 9ти били надути а? Да идем да ги пооправим а? - Намигна на приятелката си и се усмихна.

- И не си ми казала?! Араши Нами веднага започвай да разказваш! Оказва се, че не само за едно нещо имам да ти завиждам - ухили се още по - тъпо момичето, сякаш беше измисло майтапа на годината.

Чихиро се усмихна малко тъжно. Другите хора се влюбваха, бяха привиквани от капитани, а тя само бе нападана от откачалки. Какво й имаше? Нами беше права, трябваше да си легне и да се наспи, а не да тормози хората посред нощ. Прозя се и се затътри към своя етаж. Удари си един бърз душ, навлече боксерки и потник и се хвърли в леглото си със злоба.
- Писна ми - пророни тихо преди да заспи.

Хиноте се промъкна тихо в къщата. До колкото можеше да прецени май всичи се бяха прибрали, така че реши за разнообразие да заключи. Метна си якето на закачалката и се довлачи до стаята си, май беше най-добре да си доспи, че не се знаеше, какво я чака утре. Хвърли се на леглото както си беше с дрехите и заспа мигновено.

Без никой да забележи нещо малко и хвърчащо премина през един от прозорците и се отправи навътре в къщата..какво беше това,може би прилеп?
Беше малка черна пеперуда,която се отправи с някакво плашещо съзнание към втория етаж ,премина покрай полу-открехнатата врата там..и се спря точно до главата на Нами.Изведнъж един глас,който тя искаше колкото се може по-малко а чува заехтя из цялата къща..

"АРАШИ,ПЪРВАТА ТИ ЗАДАЧА ЗА МЕН ЩЕ БЪДЕ ДА ОТИДЕШ В БИБЛИОТЕКАТА НА СЕЙРЕТЕЙ И ДА СЕ СВЪРЖЕШ С ЕДИН ЧОВЕК,КОЙТО ЩЕ ТЕ ЧАКА ТАМ..АКО ИСКАШ ВЗЕМИ НЯКОЙ С ТЕБ,ЗА ДА СВЪРШИШ ПО-БЪРЗО."

Хиноте скочи и навлече набързо дрехите, до които успя да се добере в просъница. Дръпна рязко вратата и застана лице в лице с Араши. Примига няколко пъти сънливо срещу съквартирантката си, след което се ухили широко.
- Ако е нещо свързано с брак ще трябва да го отклоня - прозя се момичето и се облегна на касата.

- ДАААА!!! - кресна Хиноте, хвана здраво Араши за китката и я измъкна през входната врата. Изведнъж се заби на място и погледна жално. - Ама аз съм гладна... Искам закуска!

Чихиро се изправи и се прозя мощно. Потника й се бе качил на врата и тя направо го махна като остана по боксерки. Не очакваше да има някой в къщата,затова облегна се на един стол и отвори прозореца, за да влезе въздуха. Косата й бе хвърчаща във всички посоки и като бял облак. Запали една цигара и извади бутилка саке от хладилника. Деня зпочваше прекрасно.

Момичето реши, че й е скучно и не можеше да измисли какво да прави сама вкъщи. Облече се в униформата си и все така със цигара в уста излезе с лежерна крачка.

Чихиро измънка и отвори очи.
- Мамму... Ко стана? - Виждаше размазано и й се гадеше. За спомени не можеше да става дума.

- Абе знам, че не трябжа да се заяждам с капитани, но не мога да търпя и да ми се подиграват. - леко се изправи в леглото - Благодаря, че си ме довела тук. Мисля, че съм по - добре. Искаш ли да се върнем в кръчмата - сигурно онея са се изнесли...