Горещи извори "Страната на здравето" (+18)

Момчето също с цялото си същество се отдаде на момента. Сякаш бе попаднал в рая, такова беше усещането му на блаженство. Но все пак.. хората на земята наистина биха възприели Обществото на Душите като рай, и Райто беше в него. Усещането да държи чернокосото момиче в прегръдките си беше неповторимо, след като тя положи глава на рамото му, шинигамито я целуна нежно по челото. Проникна в нея движейки се бавно, така че да не да причини още болка на Сумитски. Въпреки че движенията му бяха улеснени от водата, тя беше девствена до преди малко..

Сумитски потрепера цялата, това ново усещане... можеше да я накара да извика, но тя се сдържа, тъй като това не бе никак в нейн стил. Вместо това преглътна за пореден път в последните един-два часа, и затвори сините си очи, въздъхвайки леко. Вниманието, с което Райто действаше, я успокояваше и поставяше в ситуация, в която не се чувастваше не на място или некомфортно. Не, нещата трябваше да са точно така и по никой друг начин. Чернокоската се загледа в небето и частично закритата от облаци луна.
- Райто-кун... - тя обви ръце около врата му и го целуна по устните, - някога искал ли си да спреш времето?

Момчето не можа да отговори в първия миг, тъй като устните му бяха пресъхнали. Отвърна на целувката и. Тъкмо беше свикнал с едно постепенно бавно темпо, мислите му бяха прекалено блуждаещи, в повечето време се чудеше дали това не е някой друг сън. Обмисляйки (което беше изключително трудно) той отговори:
-Когато всеки момент е сладък, по-сладък от шоколад... Този момент е точно такъв за мен Сумитски - Райто страстно я целуваше по врата - Не искам да свършва този миг.
Райто усети, че отново се изчервява, защо днес беше толкова... глупав?

"И аз смятам така," помисли си младата жена, докато се движеше в такт с Райто. Чувството, че бяха едно не я напускаше, а мисълта, че има някой, с който бе успяла да се сближи толкова бързо я шокираше - тя не бе такъв човек. Изстена в удоволствие и се отпусна леко назад, като отвори очи, забелязвайки изчервеното лице на Шинигамито. Тя се усмихна мило и сложи пръст на устните му:
- Не приличаш на себе си, когато се изчервяваш, Райто-кун... Някак си... е сладко, - заключи Сумитски, като прокара пръстите на другата си ръка през косата на зеленоокия.

Момчето побърза да контрира:
-Аз не съм сладък! Това е от.. Това е защото ми е топло!
Ефекта беше, че той се изчерви още повече. Райто му беше страшно приятно да му галят косата, с ръка той погали дясната и буза, и придърпа главата и за целувка. Момчето не спираше дори за миг и когато усети че среща по-малко "съпротива" ускори темпото...

Сумитски тъкмо щеше да се изсмее с глас, но Райто й бе попречил с целувката си. Реши да не се заяжда повече, което беше рядкост за нея, но изглежда тази вечер ставаха прекалено много чудеса. Дишането й зачести, движенията й също станаха по-бързи, синхронизирайки се с тези на Шинигамито. Ръката й се плъзна надолу по гръбнака на чернокосия и пръстите й заиграха нагоре-надолу по гърба му, разбира се синеоката не забиваше ноктите си, нежелаейки да му причини дори миниатюрна болка.

Момчето нямаше много опит в този род "взаимоотношения", инстинктът му надделяваше над мислите му. Единственото, което знаеше, което чувстваше.. което искаше... беше в ръцете му! Още по-бързо той ускори движенията си, целуваше Сумитски където му паднеше. Притискаше тялото и толкова към себе си, че по едно време изгуби усещането къде свършва единият и къде започва другия. За него бяха се сляли в едно и не искаше това никога да свършва. Не знаеше какво го прихвана, но той нежно я захапа за врата...

Докато не спираше с действията си, Сумитски реши, че това положение не й бе удобно й завлече Райто със себе си до ръба на извора, в който се намираха. Облегна се назад и остави Шинигамито да си върши работата, и съответно тя да върши своята. Тя не обърна внимание натова, че бе захапана за врата и целуна зеленоокия по темето.

С непрекъснатите си движения въпреки своята физическа издържливост, момчето усети че се е изморил. Дишаше тежко, но все още не искаше това да свършва. Райто тихо прошепна:
-Искам те завинаги...
Опитваше се да вдиша колкото се може повече от нейния аромат, да усети колкото се може повече от нейното тяло... Искаше завинаги тяхната плът да бъде така близо. Нещо над стомаха му стържеше, ужасното напомняне че това няма да може да стане. Беше сякаш някой е запалил тялото му... във фризер!

Не само Шинигамито започваше да се изморява, но и чернокоската също усещаше умората. Влиянието на алкохола, който бе погълнала, интересните неща, които се бяха случили този ден, както и нощ; всичко си казваше думата. Прошепнатото желание на Райто накара дъха на младата жена да спре за миг, но също й стана много приятно. Изпълни дробовете си с нощния въздух и отрони:
- Имаш ме, ако не си забелязал...
Безмълвните им движения бяха в синхрон, а сърцето на Сумитски започна да бие по-бясно от всякога и тя имаше усещането, че ще се пръсне. Какво ли беше това? Вълнение? Дали бе от адреналина...? Не смяташе да разсъждава по въпроса сега, тъй като бе решила на няколко (хиляди) пъти да не проваля момента с излишни притеснения и мисли. Искаше да останат така, но знаеше, че няма да стане, независимо от желанието й.

Горещата вода отпъскаше умореното му тяло и момчето чувстваше страхотно. Целувайки дълбоко Сумитски, Райто осъзна, че му е страшно горещо.. Въпреки това, усещането беше неповторимо. Нищо не би могло да спре на този свят. Нямаше мисли за него. Нямаше нищо друго от инстинкт да продължи това възможно най-дълго, да притисне момичето за възможно най-дълго към себе си. В него се появи изненадващо - желание всичко това да свърши... Не! Не.....! Но не можеше да го предотварти...

Колкото и да се наслаждаваше на момента, Сумитски не можеше да прогони усещането, че не можеше да продължава още дълго време. Дори да бе Кандидат-Шинигами, стамината й не бе неизчерпаема. Тя затвори очи, леко натъжена, че не може да се възползва от момента до край, каза:
- Райто-кун... аз ли съм единствената, която е изморена... или и ти го чувстваш, че не можем... да продължим още дълго? - накъсаната й реч се дължеше не само на опиянението от това, което правеха, но и от чувството, което я човъркаше.

Райто се опитваше да издържи колкото се може повече, но той нямаше достатъчно опит за да продължи още дълго. Момчето гледаше чернокоската право в очите, тя също беше уморена от този ден. Наистина колко много се случва за толкова малко.
"Времето лети когато си с любим човек" - помисли си шинигамито.
Райто не издържаше, ускори скоростта си още повече.. И след малко с един силен тласък, той свърши в Сумитски. Задъхан и уморен, шинигамито все още чувстваше възбудата която според него беше неизбежна при това момиче. Все пак успя да я пита:
-Аз.. Надявам се да не съм те наранил... и разочаровал.

Всичко се забърза с големи темпове и... най-накрая всичко свърши... включително тя и Райто... едновременно. Не се сдържа и прилепи страсно устни върху тези на зеленоокия, целувайки го за кратко, но доста агресивно, според нейната скромна преценка.
- Надявам се това отговори на въпроса ти, Райто-кун, - каза вече с по-успокоен и равен глас тя. Отпусна се назад, опря гръб в ръба и се потопи до носа в горещата вода. Чувстваше тялото си някак си... странно и по нов начин. А може би не само то се бе променило, а и самата тя. Сумитски придърпа Шинигамито от едната си страна и подпря глава върху стегнатия му гръден кош, увивайки ръка около неговата и вплитайки пръстите си с негоеите. Чернокоската притвори сините си очи и остави водата да "свърши магията си", оставила се в напълно беззащитна позиция - още едно нетипично за нея нещо.
"Какво... става...?" помисли си изморено младата жена, заслушана в сърцебиенето на чернокоското до нея.

Момчето усеща как всичката му умора се връща в един и същ миг. Единственото за което мислеше сега беше блажен сън на меко легло с чернокоската в прегръдките си. Райто усети че погледа му се премрежва.. Прегърна Сумитски, придърпвайки я към себе си и прошепна в ухото и:
-Хайде да отидем някъде, където няма опастност от удавяне...

- Ъхъ, - каза Сумитски, прозявайки се и разтърка очи. Излезна от водата и нахлузи единствената й останала здрава и не подпалена дреха - панталона й. Грабна една зарязана кърпа от един камък и я уви около гръдния си кош. Грабна вратовръската си и я пъхна в джоба си, като преди това я сгъна на две - на три. Чернокоската седна до водата с кръстосани крака, поставила лакът на коляното си и съотвено подпряла брадичка на дланта си, а след като се прозина още веднъж, се почеса по темето, като зачака да види какво имаше предвид Райто.

Райто чак сега осъзна липсата на дрехите си, беше прекалено зает за да мисли за тях. Той взе една кърпа и уви я около кръста си. Това трябваше да свърши работа засега. Погледна импровизираното облекло на чернокоската и усети смесени чувства. Беше го срам, че нямаше никакъв контрол върху себе си в точно този момент, беше горд с добрата работа която беше свършил и най-силното желание да повтори действията си... Отиде до момичето, прегърна я през кръста и каза:
-Ще ти бъде горещо с тези дрехи, Сумитски-чан... - след това използва Шунпо.

*Сградата на 5ти отряд...*