Щаб и тренировъчна площадка (Варшава)

Зад привидната маскировка на типичен офис се криеше огромно помещение,към което се пристъпваше през скрита врата.В началото на обширният салон имаше разположена широка грубовата маса с безразборно разхвърляни на нея листи. Около нея бяха оставени няколко очукани стола,а това бе заобиколено от няколко рафта и полици.След като се навлезе обаче по-навътре се забелязва че това е само предверие,издигнато на малка височина. Пред погледа на поситителите се разкриваше площадка с безразборно подредени различни препядствия,рампи и колони.Тук куинситата тестваха своите способности и ги осъвършенстваха.

Раен усети как дишането му малко по малко се успокоява.Сегащносто състояние наистина го зарадва,защото усещаше както онова нещо бе започнало да се надига от прилива на хормони и неудобство и той не бе сигурен дали ще може да го задържи в себе си.Не знаеше дали секретарката бе усетила надигащия се звяр или просто беше свикнала мъжете да я гледат така,но това нямаше особено значение.
Огледа помещението,в което се намираха.Опредлено му хареса.Имаше нешо,което напомняше стария му дом.Определено не изглажадаше по ниакъв начин подобно но самото чувство беше същото.Той се усмихна и прокара ръка през косата си.Ситуацията сякаш го накара да се чувства доста по-спокоен.
-А сега какво?-попита със дълбок равен глас като сртелна с поглед жената до себе си.

Възрастен мъж с белег пресичащ челото стоеше облегнат назад в един стол и бе скръстил сърдито ръце.Той гледаше изпитателно туку що влезналото момче няколко секунди след което издаде недоволен стон и се изправи с досада.Тръгна към младежа,а походката му излъчваше увереност. Прошарената му с бели косми черна коса беше прилежно наресана назад,а отрият поглед на свитите му очи не се отделяше от младежа.В движение изтупа бялото си леко намачкано сако и като се приближи достатъчно започна почти с нежелание:
-Ти си първия новодошъл...предполагам че аз трябва да те поема.Ще съм твой наставник. Аз съм Костя Гюргевич. Представи се -отсече строго и зачака.

-Раен Шинохикару,сър-отсече.Чувстваше се като прашинка,когато се оглеждаше в очите на мъжа пред себе си и това не му харесваше особено.Като светкавица през главата му премина мисълта за ужасния му външен вид и младият мъж леко се изчерви.Надяваше се никой да не бе забелязъл това.

Костя огледа отгоре до долу Раен и поклати глава.
-Виж....ще трябва да се учиш в движение,момче.Ще бъда кратък-в момента сме много зле с хората. Много от нашите най-силни представители бяха избити и в момента сме доста притиснати.Ще си ми протеже докъто не се усъвършенстваш достатъчно,че да можеш да работиш самостоятелно.Нямаме време да се лигавим....дано съм станал ясен.-въздъхна.Определено му се щеше новият учиник да е някой по-възрастен или по-зрял,не беше свикнал да се занимава с такива недорасли по негово мнение момченца.
-От сега нататък ще следваш моите нареждания.Дори ако ти кажа "умри" ще изпълняваш безусловно....Ако нямаш въпроси,да започваме веднага.

-Разбрано,сър-потвърди Раен и изправи гръб.Идеята да умре докато все още се обучава не му харесала,но мъжът пред него беше казал всичко съвем точно и ясно.Не трябваше да се правят никакви отклонения от него вите думи и определено това бе най-добрия вариант.'А и като се замисля,смъртта не е чак толкова лоша при положение,че...както и да е".Младият мъж тръсна глава и се обърна към Костя-Каква е задачата?

Мъжът кимна,доволен ,че момчето не започна да го залива с тонове въпроси или оплаквания.После го подкани и отидоха към масата.На нея бяха небрежно разпиляни различни записки,документи и снимки.Костя се обърна към Раен и рутинно и лаконично изстреля:
-Серия от убийства на куинсита.Всичките в тази област.Предполага се че извършителя е един и същ.Телата са разкъсани по подобен начин-гръдната кост на жертвите е откъсната а ребрата са разчекнати на страни.Вътрешностите са буквално издълбани и захвърлени като кървава каша до трупа.Навярно са били още живи докъто са ги разпорвали,имаме си работа със съдист.Принципно,бих помислил че е психопат,но съдейки по следите от концентрирано реатсу,определено е нещо целенасочено.Това е някакъв метод за вадене на душата в синтезирана форма.Всички убити са обикновенно семейства от куинсита. Имаме си изкормвач с вкус.Последният случей е от снощи,полицията се отдръпна и сега можем да отидем да видим това,което те и да искат не могат.Но преди да се заемем,разгледай снимките.
Наставникът му подметна няколко чернобяли протъркани фотографии на които много живописно се виждаха "творбите" на убиеца.

Раен хвърли поглед към снимките.Тела на млади мъже и жени,разпорени по един и същи начин.Всяко тяло поставяно внимателно,все едно лежи спокойно,но очите...ужасът,който те показваха беше неописуем.Вихрушка от спомени връхлетя момчето и той се строполи на на един от столовете до масата.Разкъсаното тяло на баба му...почти по същия начин.Но не.Това което правеше Раен не беше изящно, нито умишлено.Беше просто зверски изблик и струпване на кървава маса без вложено никакво съзнание в това.Студена пот бе избила по челото му.Той вдигна глава към Костя,който го наблюдаваше недоумяващо.
-Извинете-промълви като се опитвапе да запази сокойствието в гласа си,но въпреки всичко звучеше немощен.-Просто снимките предизвикаха доста спомени.-последва кратка леко неловка пауза.-Кога тръгваме?-попита накрая Раен.

-Е,ако си готов с снимките,обличай се и след малко тръгваме,само да падне здрача.Ще отидем да разгледаме убийството на място.Може труповете да са прибрани и мястото разчистено,но както ти казах,има неща които нормалните хора не могат да видят.
Възрастният мъж въздъхна и хвана закачният на близката закачалка сив шлифер,вдигна го високо във въздуха и го наметна със замах.След като го намести по рамената си вкара ръцете в дълбоките си джобове и след малко в дланите му се появи смачкан пакет цигари и една метална запалка.Пламакът заигра и първата доза дим се разпръсна в пространството.Наставника на момчето вдиша тежко и се обърна към ученика си,който го гледаше безмълвно.
-Е?! Какво още чакаш?

----

Към сето се приближи красива жена на средна възраст,с вързана прилежно в опашка назад руса коса.Тя беше семпло облечена в стегнат и идеално изгладен дълъг бял панталон и бял пухен широк половер с отворена яка.На шията и висеше прелестно колие.Погледа и беше непроницаем,а гласа и мек.
-Здравей.Аз ще съм твоята наставница.Какво е името ти?

Раен се сепна и погледна наставника си в очите.Кммна му,все си шлифера от стола и го последва.Пътешком се наметна.Не каза нищо.МИслите му все още бяха завладени от снимките. Хилади въпроси се въртяха в главата му.Чудеше се дали да не ги зададе на наставника си,но се отказа.Реши,че няма да е ника уместно,а и можеше да се забърка в голяма бъркотия.

- Благодаря. -отвърна той на секретарката докато прекрачваше прага ,но само от учтивост. Отдавна не бе изпитвал никаква благодарност към хората. За момент се зачуди дали момичето бе забелязало безразличността в гласа му ,но реши че е без значение. Вратата зад него се затвори и Икидо изведнъж се почувства сякаш гигантска ръка го притискаше надолу. "Рейатсу ? Не. Не е това." Икидо вдигна поглед и в далечния край на стаята забеляза няколко Куинсита които разговаряха нервно. Определено чувството идваше от тях ,но не беше рейатсу. Беше по-скоро напрежение. Чисто и човешко. Нещо притесняваше Куинситата. Беше го усетил и у секретарката ,но не беше и предполагал ,че е толкова сериозно. Младежът разтърси глава и се опита да изтласка чувството от ума си. Огледа още веднъж стаята и забеляза очилатия да разговаря с някаква жена вляво от себе си. От другия обаче нямаше и следа. Къде ли беше изчезнал онзи с раздрания шлифер.

Докато Окехеро стоеше и замислено съзерцаваше заобикалящата го обстановка,една ръка тупна на рамото му и младежа подскочи изненадано и излезе от вцепенението си.Обърна се и погледна назад.
-Здравей,колега-усмихнато подметна положилият на рамото му ръка мъж.Той беше средно висок и доста набит,с леко грубувата физиономия,която обаче излъчваше позетивизъм.Косата му беше мазна и спластена,хваната назад на опашка,а широкото му лице бе със скоро набола брада.
-Много новаци за един ден,а?хмм...е от къде ли пък ще знаеш...както и да е. Аз съм Бьорн Фриден и ще съм твой партньор и инструктор за в бъдеще.А ти как се казваш?

-Икидо Окехеро.- отговори младежът и се опита да вложи искреност в усмивката която се приплъзна по лицето му. Дали беше успял не си пролича по изражението на събеседника му.
-Доста мрачна обстановка.-отбеляза Икидо- Всъщност ти май си единственият ,който се забавлява.

-Хе....е не може всички да сме печални,нали? -ухилено отвърна инструктора и поглади леко наболата брадичка по лицето му- Нищо че положението е кризисно,все пак,ако не го караме малко по-свободно понякога ще изперкаме.Та,колега,знам че тъкмо постъпваш в ордена и нямаш никакъв опит буквално.... -спря за момент замислено- но ще трябва да те уча в движение,става ли? Просто имаме недостиг на оперативни работници и всеки който може да помогне дори малко ни е ценен.

- Води. -отвърна младежът ,доволен че ще може да се измъкне от помещението. Тягостната обстановка прекалено много му напомняше миналото ,а това не му се нравеше.

Бьорн забърса потта от лицето си и отиде да си вземе палтото.Наметна се,а после си преметна през врата един сив,леко мръсен шал.Изкашля се дълбоко,след което подде към една от стрените. Докъто ходише,започна да говори:
-Имахме поредица от убийства на куинсита в раьона.Някои колеги мислят че е преднамерено и си изсмукват улики от пръстите-с досада обяви - Аз мисля че са параноици. Ама какво да се прави...
Мъжът въздъхна тежко и докосна стената,а на нея грейна същият сребрист кръст като от преди малко.С рутина,инструктора прекрачи през портата и я задържа за да премине младият му ученик.
-Сега тръгваме по зададен сигнал....дано имаме повече късмет от другите и да намерим тая откачалка и да се свърши с тормозещата параноя.

(п.п. минаваме в реалният свят)