Име:Йамимару Никосуке
Раса:Шинигами
Пол:Мъжки
Години:23
Описание: Висок на ръст,около 198 см, тежи около 80 килограма,със средно телосложение,макар и не мускулест,добре оформен.Отличава се с ярко зелените си очи,които имат много особен поглед и смущават човека който го погледне директно.Лицето му е издължено,цвета на кожата му е блед.Рошавата му коса стига до раменете,но той предимно я държи на опашка,заметната назад. На лицето си бе оставил брада тип катинарче,която прилежно поддържаше.
Характер: Затворен,рядко общителен и то с малко хора.Често пъти изглежда объркан.Обича да е сам.Макар и повечето случеи да е приветлив към останалите,не позволява на никой да му се качва на главата и знае как да го постави на мястото. Истински отворен към шепа хора.
История:
Ноща започна бавно да облива небесния небосклон.Черната му наметка се плъзгаше съвем малко над мократа от скоро падналият дъжд земя.Той беше неспокоен,нещо много нетипично за него.Но нямаше как да не е.Точно сега бе останал слаб,имаше нужда от души,а реатсуто му бе почти привършило...хах...каква ирония...точно неговото реатсу да свърши.Оглеждаше се с остър поглед настрани,като не спираше да се отдалечава от приследвачите си.Той можеше да чуе бързите им стъпки зад него.Толкова бяха много.Можеше да усети дъха на студения метал от извадените зампактота.Не можеше да бяга твърде много....И ето пред него изскочи една фигура,която обаче се отличаваше от останалите с бялата наметка върху черното си кимоно,но това не го накара да спре хода си,а напротив,засили се още повече. Двете фигури се сбъскаха в нощта в проблясъка на 1 единствена искра.Качулката на черната роба се разцепи по дължина,а бялата маска над лицето му се пропука.Разкриха се ярко червените очи под нея,които бяга обзети от недоумение.Струполи се на едно коляно и повърна кръв.Погледа му беше невъобразимо злобен и пронизващ.За момент капитана се смути,но знаеше че вече бе успял да спре бега на демона.Групата която го преследваше бързо ги заобиколи.Към Капитана се присъединиха още няколко други,отново наметнати с бяло над дрехите си.
-Не се отпускайте!Може да е немощен,но ако му дадете възможността,няма да се поколебае да ви изтръгне вътрешностите!-Напрегнатото изражение не беше напуснало лицето му и отметна един кичур от бялата си дълга коса и с бавни движения прибра 2-те си остриета .
-Капитан Укитаке!! Да го убием сега! Твърде е силен за да остане жив!! Изби 30 човека от 13 отряд докaто го гонихме!!
-Успокой се,Кайен.Този случей е по-специален.Имам директна заповед от Генерал Йамамото.Той ще бъде запечатан. Все пак,не мисли че е лесно да убиеш някой от древните лордове вайзарди,дори и да е толкова умаломощен.След ритуала,той няма да представлява никаква заплаха за нас.Това,което ще му причиним е по-лошо от смърт....
Тогава Никосуке рязко отскочи в съня си,а по тялото му беше избила студена пот.Същият кошмар продължаваше да се повтаря през годините и от както бе станал шинигами дори една вечер не бе пропуснал да го навести.Давайки си сметка че видението си бе отишло,той се смъкна обратно надолу в леглото и погледна към Нами която спокойно спеше сгушена до него. Затвори бавно очите си в безнадежден опит да заспи отново,но добре си даваше сметка че го чака поредната безсънна нощ....
Показатели и умения: неуточнени
