Име:Раен Шинохикару
Раса:Куинси
Пол:Мъж
Възраст:19
Нрав и отличителни умения:Раен е тихо момче.Вечно замислен и расъждаващ.Той обича да се осамотява и да се занимава със своите си неща(чете,пише,рисува) .Потаен е.Не споделя с никого нищо за себе си.Гледа да страни от хората.Старае се да не създава приятели.Понякога изглежда така все едно крои нещо,което не е особено добро.
Външен вид:снежно бяла коса,дълга почти до раменете.180см.Светлокафеви дълбоки очи.Кожа,малко по-бледа от обикновеното.Предпочита широки и удобни дрехи,в които може да се движи спокойно като фланелки с къс ръкав и спортни панталони.
Биография:Роден във семейство на куинсита,Раен е единствено дете.Или поне той така си мисли.Момчето винаги е имало всичко под ръка.Родителите му загиват,когато е на 13,при необичайни обстоятелства.След смъртта им той заживява с баба си,която го отглежда и му ракрива много от познанията на куинситата.Жлаейки да разкрие мистерията около смъртта им,момчето разбулва мистерията и открива,че има и по-голяма сестра,която е загинала по същия начин.Също открива нещо за себе си и именно то е причината да страни от хората.
Кратко разяснение:
Пръстите му още пращяха.Дишаше тежко и учесетно.Сега разбираше.Разбираше всичко.Най-накрая знаеше защо.Погледна надолу.При вида на безжизненото тяло в краката му рукнаха сълзи.Но нямаше чувство,беше просто реакция на тялото.Хватката му се разхлаби и изпусна ножът,който бе последван от няколко капки кръв.Чу се леко плъокване и издрънчаване на метал.
Раен вдигна глава.Погледа му бе лудешки.Огледалото на стената пред него показваше едно момче с оцапана с кръв бяла коса и дрехи.
Спомени прелитаха като вихрушка през съзнанието му:сестра му,стояща на прага,усмихва му се и му маха,той се приближава и ги вижда,вените и костите,всичко изпъква пред него,знае точно коя част да среже,знае кое ще е фатално,знае как да я довърши,жаждата му за кръв се надига,той вече не мисли,а действа по инерция,животно,хищник,и после едно обезобразено момичешко тяло,красъци,писък,шамар...
Майка му и баща му се връщаха в къщата за 13-стия му рожден ден,той ги посреща,вижда усмивките на лицата им преплетени с всички онези така изкушаващи линиийки и точки и телата им отново прозират,чупи с ръка огледалото до себе си,изненада по лицата на родителите му,после уплаха,мигове по-късно просто пихтиеста купчина в караката му.
Вече знаеше.Малко по малко започна да си връща разсъдъка.Строполи се на дивана и се загледа в тавана.”Ами сега?”-питаше се.Миризмата на кръв го влудяваше.Искапе още.
Но защо?Защо се случваше това?От къде идваше?
Стана и разтъси глава.вдигна безжизненото тяло на старицата и го постави на мястото,където бе лежал той до преди малко.Не беше така обезобразено,както тези на майка му,баща му и сестра му,но все пак беше фатално нярязано.Зави баба си с одеало и излезе в коридора.Навлече набързо шлифера си и се запъти към дома си.Чувстваше се студен като камък.Всяка фибра от тялото му желаеше,милееше,крещеше за още и Раен знаеше,е ако не се затвори в дома си няма да усме е да се спре.
Сила:3
Ловкост:2
Издържливост:2
Вътрешна сила:2
Душевенконтрол:1
Здраве:9
Щети:8
Инициатива:7
Рейатсу:4
Манипулация на душевни частици:4
Умения:
Общ опит:
Основен опит:
Опит за показатели:
Опит за умения:
Ето и картинка на моя герой,моя изработка:
http://fc05.deviantart.com/fs26/i/2008/039/a/7/rean_shinohikaru_by_bacemono.jpg
