Черният ураган

Пропаднали души,прогнили души.Те евентуално се превръщат в нещо гротескно и изкривено.Тогава пристъпват в един свят на мрак.Абсолютна тъмнина.
Мястото беше най-отдалеченият край на Хуеко Мундо.Тук бушуваха мощни ветрове,граничещи с урагани.Черни струи изгарящ пясък се сливаха и формираха водовъртеж,копнеещ,прогарящ,чакащ да излезе новата душа,която вече бе приела вида на тез изпаднали същества.Холол.

Изведнъж пясъчния ураган спря и тишината, която се възцари, би проглушила ушите на присъстващите, ако имаше присъстващи, разбира се Чу се тежко тупване и отново се възцари черната глухота Песъчинките, доскоро пълни с живот и омраза, се посипаха на земята като мъртви пера, прогаряйки следи през въздуха Мигновените искрици осветиха тяло, което до скоро не се намираше там Първото тяло от доста време насам Тъмнината го обгради, обви го като в пашкул, но все пак той се виждаше, сякаш душата му излъчваше някакво студено сияние Беше огромна змия, тъмно, отровно зелена, с цвета на най-гнилите блата, на най-страшните сънища, на небето в най-ужасните светове Черните люспи, образуващи различни фигури, смекчаваха това впечатление, но не и снежно белите очи, заобиколени от демонски червени ромбове Знае се, че змиите не виждат или имат много слабо зрение, но блясъкът в тези дълбини подсказваше перфектен взор Влечугото стоеше неподвижно сякаш безкрайно, опияняваше се от чувството да бъде жив отново С всяка отминала минута мракът се разпръскваше, а злият пясък отново потрепваше, изпълнен с живот Най се раздвижи Това място не му харесваше Въпреки че не знаеше накъде отива, запълзя устремено Като послушно кученце мракът се понесе след него

Не беше само неговото въображение.В това място просто имаше нещо смразяващо.Начинът,по който вятърът движеше пясъците...всъщност нямаше вятър?
Изведнъж погледът на Най се прикова към нещо в далечината.Дори неговият взор не можеше да различи какво имаше там.
Руини?Не.Беше Палат.Снежнобял палат,изправящ се срещу бурите и всичкото зло,което можеше да бъде усетено наоколо.
А дали?От моментът,в който беше го видял в далечината,като че ли всичко беше станало по-тъмно..и все пак оставаше с впечатлението,че източникът е точно този Палат.
Може би там имаше отговори?
И какво се беше случило въщност,как се беше озовал тук?

(Прегледай специалните умения на Холоулите и системата като цяло за да разбереш на какво точно си способен.)

Какво се беше случило въщност,как се беше озовал тук? Да, нещо в цялото същество на Най му казваше че трябва да търси отговорите в белия Палат в далечината Опитът от миналия му живот обаче му нашепваше, че не винаги това, което иска е правилно Напълно осъзнавайки, че в това положение просто няма какво друго да направи, змията се отправи към сградата По пътя кроеше планове какво да направи, когато пристигне...но колкото и да бъзраше, целта не се прибллижаваше

(ммм нещо всички тия имена не ми говорят нищо и не разбрах какво мога да правя засега)

Най продължи към сградата, която все така не се приближаваше.. Белият палат стоеше все така в далечината и холлоу-а се беше изморил. Той видя как група от холлоули се насочват към входа на една от многото подземни каверни... Младият холлоу беше изправен пред дилема... Да продължи към белия палат... или да разбере какво правеха тази група.

Моментално избра втората възможност Все пак другите като него можеха да му помогнат и да го опътят, а и можеха да го посъветват дали си заслужава да бие пътя до Палата А ако не се окажеха дружелюбно настроени...дори в това тяло, Най се чувстваше уверен в силите си

Сигурността на Най не трая дълго. Внезапно пронизителен вик проряза сравнително тихата атмосфера. Холлоу-а усети нещо по краката си и видя как песъчинките се движат към нещо зад него и сякаш се събираха в някакво същество. Най си нямаше представа какво е това, но изпитваше необясним страх от чудовището...

Най се огледа преценявайки бързо ситуацията Нямаше къде да се скрие Нямаше смисъл да бяга - пясъкът беше навсякъде, а инстинктивно усещаше, че оформящото се пред него чудовище няма да има проблем с придвижването Имаше само един избор и скоро щеше да се разбере дали е правилен Остана на мястото си, внимавайки какво се случва не само пред него, но и навсякъде наоколо

PS Змиите нямат крака

"Глупав.. глупав Холлоу..."- изхриптя съществото. "Аз съм пазителят на тази пустиня, но дори няма да си хабя времето с обноски.. ТОВА Е КРАЯТ ТИ!"
Съществото замахна с юмрука си към Най, песъчинките сякаш се втвърдиха и оформиха острие. Със сигурност дори най-малкото съприкосновение би било фатално за Най..

Най се стрелна настрани Нямаше време дори да се учуди на скоростта и лекотата, с която извърши това движение Инстинктивно замахна с опашка към "гърба" на съществото, като едновременно с това го заобиколи, така че да го обърка

Пясъчният гигант се изненада от бързината на малкия Холлоу.. но това не му попрчеи по никакъв начин. Опашката удари чудовището и се заби дълбоко в него... Но тя остана там. Колкото и да опитваше, Най не можа да направи нищо. Пазителят се засмя гръмогласно:
"Имаш хъс. Харесваш ми, но ако още веднъж се отправиш към Лас Ночес.. Ще те убия."
Тогава от гърба на чудовището се изведе нещо като ръка, която стискаше здраво змиеподобния холлоу. Ръката се засили и го захвърли в пясъка с устата надолу и почти цялото му тяло потъна дълбоко в пясъка. Пясъчното чудовище се разпадна...

Младия холоу изпълзя над повърхността и изплю пясъка от устата си За първи път, откакто бе попаднал на това място и усещаше безпричинна омраза към всичко, концентрира гнева си към едно нещо Това същество....щеше да падне под силата му...Когато я натрупа естествено Срещата с чудовището му бе доказала, че е още много слаб Трябваше да натрупа опит и сили А от опита в реалния си живот знаеше как става това - в истинска битка
След последен злобен поглед, отправен към мястото, от където го метна пясъчното чудовище, Най се отправи към "тунела" , в който бе видял да влизат другите холоули...

Холлоу-а се приближи до тунела и видя, че по някакъв начин пясъкът се задържаше около него без да навлиза вътре. Навлизайки в тунела, змията забеляза гладките стени, които сякаш са били оформени с перфектна точност... ваяни от вятър или нещо много по-силно и ужасяващо...
*Пиши в Лабиринтът (Гората на Меносите)*