Сборен пункт

Това беше верига от тайни комитети,разпръснати навсякаде из човешкият свят,където имаше поне малко скупчване на куинсита.Този специално,не се различаваше с нищо особенно от останалите. Външно имаше повече вид на офис и като влезнеш те посрещаше секретарка,младо момиче с красиви черти,очила и коса строго вързана на кок.Ако си нормален човек,тя любесно ще те върне и ще ти обясни че си сбъркал мястото,но ако си различен...тогава не след дълго ще бъдеш приведен през заден ход към помещение,което приличаше на склад на пръв поглед,но всъщност беше просторна стая,с много разклонения и колони,малко предверие и няколко врати.Тук се събираха куинситата от дадената област,тренираха,осъвършенстваха способностите си и се коорденираха по между си.

Раен пристъпи в сградата.Беше прекарал тежка нощ.Косата му бе рошава,а под очите си имаше черни къгове.Шлиферът му беше раздран в края на единия ръкав и това го дразнеше.Мразеше да е неспретнат,но сега не можеше да оправи положението.Опита се да позабърше малко калта от обувките си.Навън валеше като изведро.Забеляза,че само успява да ги зацапа още повече и се отказа.Приближи се до младото момиче пред него,опита се да се усмихне и да поздрави възможно най-мило.
-Здравейте.-каза с дълбокия си и леко треперщ глас.

Момичето изглеждаше заето с някакви папки и в първите няколко секунди не обърна внимание на Раен.След това намести очилата на носа си и го огледа отдолу нагоре обръщайки малко повече внимание на калта.Погледът и пълен със студено предизвикателство за момент срещна неговия и Раен усети как сърцето му заблъска малко по-бързо.Не беше просто фзиическа красота..просто имаше нещо в нея,което подлудяваше мъжете.
--Мога ли да ви помогна с нещо?
Не беше никак изненадващо,че гласът и беше мек и мелодичен.
И все пак..имаше нещо,което не беше наред.

Раен подтисна обзелото го вълнение.Постара се да не изглежда заинтересован.Прочисти гърлото си и каза:
-Извинете,дойдох за ренировките за куиси.Ако може да ми покажете къде е залата,ще съм ви много благодарен.-опита се да се усмихне.Чувстваше се някак глупаво,като първокласник.Не можеше да подреди думите си както трябвя и говореше така,все едно нкога не бе разговарял с момиче през живота си.Опита с бърз жест да поприглади косата си,но не постигна особен успех.

Секретарката се обърна към миловидно изглеждащото момче,което бе влезнало първо и с мек тон подде:
-Ще ви помоля да ме последвате след малко,млади господине.-момчето определено и бе направило добро впечатление,за разлика от другият нагъл посетител. След това се обърна с досада към втория и студено отсече:
-Бих се радвала ако спреде да ме зяпате.Най-малкото не културно.-на бялото и' нежно лице се появи нотка на обида.-Какво желаете?

Раен кимна на красивата секретарка се отдръпна леко в страни докато я чакаше.Раздразнението му ,заради немърливия му вид все повече се повишаваше.Не трябваше така да бъде толкова невнимателен.Спомените от изминалата нощ ясно му показваха,че вината за сегапния му вид не бе негова,но глождещотот чувство просто не го оставяшенамира.Момчето си пое дъх,тръсна леко глава,за да отпъди спомените и последва младата жена,когато тя му направи знак.

Младото момиче се изправи поклати с досада глава и въздъхна тежко.
-Така явно няма да станат нещата....-и след това изпъна пръстите на лявата си ръка и свали от там една красива сребърна хълка.В този момент нещо все едно се преобърна.Онова така привличащо усещане от преди малко изчезна,загряващото чувство под брадичката,заседналата буца в гърлата на момчетата и лудата харизма която ги бе обаяла преди мигове се бе изпарила като пролетна роса.Секретарката стояща пред тях не бе по-малко красива от преди,нито нещо се промени в маниерите и изражението и,но просто лудата страст и хормоните ги нямаше.
-Съдейки по израженията ви,значи можем да продължим.Моля,последвайте ме.
Те последваха служителката и минаха през задната врата,влизайки в малка стая боядисана в бяло и изцяло празна.Младата жена докосна средата на северната стена и сребрист кръст веднага се изписа изящно отваряйки врата.Миг по-късно младите куинсита се оказаха в щаба на ордена във Варшава.

Икидо бе стоял под дъжда часове. Бе видял как младежа със снежнобяла коса и раздран шлифер влиза в сградата. Бе видял и сивокосия очилатко ,който го бе последвал. Определено бе на правилното място. Офиса на Куинси във Варшава бе точно от другата страна на улицата. Сега бе ред на Икидо да потъне във вътрешността на сградата. С няколко бързи крачки той прекоси улицата и отвори вратата. Секретарката стояща пред тайния проход го стрелна уплашено с поглед ,но осъзнавайки какъв е видимо се поуспокои. "Доста лошо изпълнение ,за тайна квартира." помисли си Икидо докато прекосяваше стаята.
- Икидо Окехеро. - представи се - Знаете защо съм тук.

Секретарката го загледа изпитателно."знаете защо съм тук?!,нима?" Замисли се тя,но не отдаде особенно значение на думите на момчето.Личеше му е новак и не е запознат с нормите при куинситата.В този момент тя се досети че бе забравила да си сложи обратно пръстена,но все едно.
Огледа влезналият от горе до долу,след което се опита да усети реатсуто му.Слабо,но определно беше един от тяхните.На лицето и се появи одобрително изражение.
-Целият сте прогизнал-започна младото момиче-последвайте ме,ако обичате.

Икидо за момент се изненада когато изпитателният поглед на секретарката се отпусна одобрително. Какво ли точно беше разбрала от срещата на очите им ?
-Целият сте прогизнал-започна младото момиче-последвайте ме,ако обичате.
"Явно съм приет." помисли си младежът и мълчаливо тръгна след нея.

Икидо и младото момиче се оказаха в стаята,която съвсем скоро бяха посетили Раен и Сето.Белите стени се обляха от сребърна светлина,когато огромният кръст,които създаде секретарката се появи на една от тях.Кръстта прерастна и се разшери,приемайки формата на порта. Служителката даде жест с ръка на младежа да премине и му каза приветствено:
-Добре дошъл в главният щаб на куинситата във Варшава.

" Асаюми Сая, приятно ми е, дойдох по напътствията на Асаюми Ясаши..... Асаюми Сая дойдох по напътствията на..." повтаряше си това вече за стотен път. Опитваше се да не се притеснва, но даже на всяко повторение на репетицията по пътя към щаба, гласът и' трепереше и тя не преставаше да си извива пръстите и да си приглажда косата си. Не разбираше защо се притесняваше толкова, но приемаше представянето си сега за много важно и не искаше да остави лошо впечетление. " Асаюми Сая.... е добре не е чак толкова сложно все пак ..." тя изохка пред вратата и с едно много рязко движение отвори вратата, което не искаше да става така. Всичко беше от напрежението. Видя, че секретарката я нямаше на бюрото и' и реши да изчака отстрани, близко до един прозорец.

Секретарката влезе в стаята и си намести изморено очилата,изпъна полата си и седна на стола,а после погледна към влезналото момиче.Протегна ръце,облегна се тезгяха и запита с учтив глас.
-Здравейте.Какво мога да направя за вас?

Сая видя как секретарката влезе и една огромна буца и' заседна на гърлото. Имаше чувството, че цялата гори и че е червена като домат и от там се започна едно пелтечене. " Аз ...... ааааз . съм .......... Сая....аааааа ..Асаюми Са- са- я...препоръките, аааа не напътствията на Ангъс аааа Асаюми Ясаши.- О, не подяволите тя ме гледа странно, всичко провалих! Много съм зле, успокой се. Тя спря. Усети се, че вече жената я гледа като нещо нереално, което сигурно си мисли, че е сън и не и се случва наистина това заекващо и досадно момиче да и' говори. Сая изпъхтя и започна отначало" Аз съм Асаюми Сая и идвам по преписа..., препоръките на Асаюми Ясаши!" - "Е това беше"

Секретарката наклони глава и се загледа с зачуден поглед към обърканото момиче.Замисли се за малко,а лицето и издаваше че преценява нещо на ум,след което се обърна към посетителката и кимна.Погледна списъка пред нея и провери в имената.
-Добре.-потвърди-очаквахме ви.Моля,последвайте ме.
След което се изправи от стола и свали елегантните си очила.Отвори една врата,водеща към задните помещения и стрелна с поглед момичето,давайки и знак да тръгне след нея.

Сая си помисли "Това ли беше?!?! И няма да има поглед от сорта - Спри, моля те , тъпа си " Сая се засмя леко и се постара да не издаде никакъв звук, току виж този път вече я погледне така. Сая я последва и мина през вратата, която я водеше кой знае къде в бъдещото и' на куинси.....

Влзенаха в бялото помещение и мигове по-късно секретарката вече превеждаше момичето през портата наподобяваща сребърен кръст в огромният сборен пункт.
Там вече я чакаше висок млад мъж с прилежно хваната на опашка,черна като махагон, коса,тясно лице и ясни черти.Проницателният му поглед я прониза.
-Добре дошла-отсече хладно-Ти си 4-тата за днес....Аз съм Джовани Горейра.Ще съм твой наставник.А ти си..?