Лабиринтът

Лабиринтът е една почти безкрайна плетеница от тунели,която свързва пещерите една с друга.Най-често тук се случват мелетата,в които Холоулите се поглъщат едно друго.През повечето време са спокойни точно заради страха на всички да не бъдат нападнати,но дори когато преминаваш никога ен занеш какво може да се крие в мрака...

Лабиринтът има 7 възможни изхода:
Към една от петте зони контролирани от мощни холоули,където не се позволява открито насилие,към Пустинята и към легендарния Лас Ночес...

След кратко спускане Най попадна в огромния лабиринт Плашеше се от всяка сянка, но едновременно с това очите му пробиваха мрака в ъглите и с омраза искаха да се устремят към притаилите се там Осъзнаваше обаче, че точно в този момент трябва да сдържи гнева си Отправи се по най-тесния коридор....

Най продължи около 5 минути по този коридор, той сякаш криволичеше безкрайно. Пътят се издигаше и спускаше, но стената си оставаше все така гладка.. След кратко лъкатушене, змиеподобния холлоу най-накрая съзря разширение.. Но за негово съжаление, точно там виждаше два Холлоуа, които още след като го съзряха се впуснаха към него. Най усети че те имат рейатсу което го превъзхождаше, но не бяха чудовища като предишния му противник. Той нямаше никакъв шанс с/у 2мата взети заедно. Те концентрираха рейатсу в ръцете си и внимателно приближавайки го, едновременно попитаха студено :
"Каква работа имаш тук? Ако смяташ да убиваш тук, върви си преди да се ядосаме. Господарката е великодушна, но и тя има своите граници!"

Очите на Най проблеснаха в червено...но освен гняв, там имаше и още нещо "Заведете ме при господарката си" - каза змията - "Засега нямам намерение да убивам който и да е, където и да е" - излъга холоулът

Двата Холлоуа се спогледаха. Реагираха отново със отмерена реакция:
"-Добре. Ти ще ни последваш."
Те поведоха Най, към отвора където той забеляза огромна пещера.. Поглеждайки нагоре, Най видя че има изкуствено небе, но то не беше мрачно или изцяло черно. Беше сякаш есенен ден с много облаци, сякаш всеки момент щеше да завали... Но тук никога не валеше.
Ескортите го заведоха в един от краищата и изчезнаха със същата тренирана същевременност. Най се огледа и беше приближен от друг от Холлоу, който му посочи отвора на една пещера. Там имаше три различни разклонения и Най беше изправен пред избора кой от 3те да избере - този вдясно, в средата или вляво...

Мислите бързо се запремятаха в главата на младия холоу Кое разклонение да избере? Средното беше най-широко и добре осветено, някак си не му вдъхваше доверие Сякаш беше направено за заблуда Щом тази господарка беше толкова добре пазена, надали щеше да седи и да чака някой враг в центъра на мишена Оставаха левия и десния тунел Спомени от миналия му живот изкочиха пред Най Дясно - символ на мъжкото, ляво - на женското начало? Щом тук властваше жена... Змията реши да рискува Плъзна се в лявото разклонение

Най усети продължи по коридора и не след дълго видя някакви странни цветя по стените на този тунел... Те не бяха чак толкова много и затова Холлоуа продължи надолу. Бяха абсолютно безобидни за нещо мъртво.. Но и цветята бяха мъртви, подминавайки ги змията се оказа като в пързалка.. Техния секрет спусна младия холлоу напред с огромна скорост. Изведнъж дупката почна да се стеснява и тъкмо когато Най щеше да се наниже на едни доста остри зъбери, змията пропадна... Нещо много остро и тънко се приближиваше към главата му...

Змията се изви, тънкият връх подмина окото и на милиметри Въпреки че все още беше покрит със секрета на растенията, Най успя да се увие около острието С любопитство се вгледа по-внимателно в новия си "враг"

Най успя да се увие... за миг и падна шумно върху пода на пещерата. Змията беше сгрешила жестоко с този ход, това беше дясната ръка на един холлоу, чиито нокти можеха да се удължават до определен лимит..
Отгоре се разнесе спокоен женски глас:
-"Тази битка ще реши, кой от вас двамата ще може да се присъедини към групата ми.. Имаше проблеми с холоули чиято изменчива лоялност ни струваше много--за момента не се нуждаем от повече членове,но ви предоставяме възможността да се докажете пред нас. Имате 5 минути.. Ако не свършите дотогава - умирате."
Най видя че противника му се приготвя за битка... Позата му издаваше самоувереност и сигурност..

Неговите приготовления траяха много по-кратко Пренебрегвайки резките по тялото си, Най се стрелна към големия холоу Забравяйки наскоро взетото решение да не се забърква с големи и злобни същества, змията се довери на опита си Срещу големи и бавни противници само бързината и ловкостта върши работа

Скоростта на този холлоу обаче не беше за подценяване... С отренирана бързина той замахна с изцяло разгънати нокти и удари странично Най захвърляйки го към една стена.. Змията се блъсна силно, резките не бяха дълбоки, но бяха 6 и всяка го болеше. Трябваше да внимава повече.
Противникът се засмя гръмко, той вече беше напълно спокоен за победата си...

Тази увереност не се хареса на Най Устреми се отново към холоула, описвайки най-различни зиг-заговидни линии, за да не се движи прекалено дълго в една посока, но дори и за миг не се приближи на такова разстовние, че дори с удължени нокти чудовището да го достигне Когато видя сгоден случай, Най сви и принуди холоулът да го последва в по-тесен участък на пещерата

Другият Холлоу се ядоса, че плячката му бягаше... Той беше спокоен, че няма шанс да му се навреди и се втурна с всичка сила към по-тесния участък на пещерата, все пак можеше и да скъсява ноктите си.. Реши, че ако използва всички нокти, ще му е по-трудно затова остави по един наполовина изкаран на двете ръце. Така той сякаш носеше 2 катани.. Със наперена походка той последва Най.. и пренебрежително му каза с плътен и груб глас:
"Няма къде да се скриеш, не можеш да избягаш от моите Uñas.."

"Няма и да сссе опитвам" - изсъска змията - "Сссамо ме изззчакай тук ззза малко" Още казвайки това, Най се скри в сенките 2-3 минути от там се чуваше плъзгането на люспестата му кожа по стените, а от време на време силни блъсъци и злобно съскане Младия холоу се появи в гръб на врага си "Май наиссстина нямам шансс Приключвай по-бързо" - прошепна той, извивайки се обаче така, че когато сигурният в победата си враг го прободе, да не го убие с първия удар

-Наистина ли мислиш, че ще ме излъжеш толкова лесно?
Холлоулът заби 2 от ноктите си от 2те страни на сантиметри от главата на Най.. Земята под него се разтресе и той не можа да се спре и потрепери. Холлоуът изрита змията с всичка сила и я запрати обратно към разширението. Погледна пренебрежително и допълни:
-Има още 2 минути.. Бягай! Забавлявай ме нищожество такова..."

Блъскайки се в стената, Най се смееше Смееше се по-щастливо от колкото през целия си живот Дразнещият звук кънтеше из прещерата, ехото го подхващаше и усилваше, а змията не спираше "Глупак...Хвана сссе" - едва успя да процеди холоула и отново избухна в смях

Холлоуът се намръщи под маската.. Какво пък бе измислил този новак? За кой се мислеше.. Та той бе живял толкова дълго. Нямаше за какво да се притеснява..
"Блъфираш, нищо не си направил!"
Малко сериозност накрая нямаше да му попречи, затова Холлоуът изкара ноктите на едната си ръка докрай и започна да маха с всичка сила в стената над Най.. Всеки път когато удареше парчета камъни се изкъртваха и поръсваха змията. Използвайки това за разсейване, той изкара най-дългия си нокът на другата ръка и замахна промушващо към змията...

Най не се притесняваше от падащите камъни, почти не усещаше болка от тях, вече беше изтръпнал от другите рани Продължавайки да се смее той размахваше опашка и я блъскаше в стената зад себе си, като така предизвикваше още повече трусове и свличания Когато другият холоу замахна към него, той се шмугна бързо под ръката му и се изкачи по купчината камъни, която вече се бе оформила

Противника продължи да замахва гневно, с дясната си ръка продължи да замахва и да разсича дори малките камъчета... Той замахваше с такава ярост, че ги стриваше на сол.
-Купчинки ли редиш глупаче? От бебе ли си се родил? - беше циничния отговор на холлоу-а...
Тази битка почваше да става досадна, затова холлоуа изпусна и останалите нокти на лявата си ръка. Всичко което попаднеше м/у двете му ръце беше системно унищожавано. Най успяваше някак да смогва да избягва на ноктите, но дори когато беше покрит от облак прах неговото кикотене го издаваше. При един такъв случай той беше пронизан в коремната област.. Противникът системно избутваше Най към един ъгъл и змията нямаше много време преди да се окаже покосен от ноктите на Холлоу-а...

Когато се оказаха съвсем в ъгъла на пещерата, и двамата обгърнати от облаци прах,а ехото най-силно, Най спря да се смее, но акустиката продължи звука Разполагаше само с няколко секунди, преди всичко да заглъхне, но той знаеше как точно да се възползва от тях По змииски бързо и тихо холоулът мина в гръб на врага си и насочи зъбите си към гърлото му Приготви се зе смъртоносно ухапване...първата му жертва беше пред него

Тактиката на Най проработи.. частично. Бързината на змията се отплати и изненада противника. Но от чист рефлекс той се дръпна встрани и попречи на смъртоносния удар с ръка.. Зъбите на Най се забиха дълбоко и накараха противника му да извика от болка. В сляпа ярост той замахна да отсече главата на змията, но от болка не уцели и отсече собствената си ръка... Холлоуът изобщо не мислеше а действаше изцяло по инстинкт. Още след като собствената му ръка се строполи на земята той изкара ноктите на другата (лявата) и започна да сече маниакално всичко което му заприличаше на змия...

Най лесно избягваше хаотичните удари на противника си, заобиколи го, лавирайки изкусно, и се плъзна нагоре по стената Когато стигна на подходяща височина, змията се хвърли към маската на холоула Дали този път щеше да успee?

И този път холлоуът опита да се защити, но нямаше шанс срещу устремът на Най. Змията отхапа другата му ръка и той остана сакат и беззащитен. Рев на ярост се чу от него, но той много добре знаеше че е безнадеждно. Никой нямаше да му помогне и това бяха последните му мигове. В този момент отново се разнесе женския глас:
-Много добре, млади холлоу. А сега го погълни.. Прибави тази душа към своята сила.. Това е начинът на холлоулите!
Най можеше да усети изпитателните погледи насочени към него... Какво щеше да прави сега?

Змията се "изкатери" по холоулът, стягайки го в страшна хватка Радваше се на всяка грапавина по тялото, което скоро щеше да се слее с него, щеше да му даде силата си Когато Най отхапа маската, усети изливането на рейатсу и с удоволствие се гмурна в новото чувство За пръв път му се случваше такова нещо Сякаш беше опиянен от толкова много противоречия наведнъж - щастие, омраза, болка, падение, победа.... За момент мислите му се сляха с тези на другия холоу, а веднага след това неговите се избистриха С радост започна да поглъща врага си, който сякаш не беше материален, беше просто енергия, от която Най се нуждаеше...и искаше още и още

Най усети, че е станал по-силен.. не много, но ако продължеше щеше да стане силен.. Много силен.
*Прибави си +1 Ловкост*
В този миг, женския глас се изкикоти и каза:
"Ще те чакам. Един от моите най-верни слуги ще те заведе до нашата база.."
*пиши в Групата на Селина*