Сградата на 9-ти Отряд

Прекрасна и стилна бяла фасада,зад която се крие не по-малко изтънчен вкус на подреждане. Огромната сграда беше главният щаб на 9-ти отряд и служеше за всичките им нужди.

В момента Капитанът на този отряд е Такеда Икава.

...и беше посрещната на вратата от три шинигамита със странен вид.Изглеждаха напълно нормални,но около тях имаше някаква аура на спокойствие и в същото време някакво обтягане на въздуха.Имаш чувството,че те преценяват с поглед и явно не виждат нищо специално в теб,което те изненадва.Единият от тях я поздрави:

-Аз съм Амиару Кеичи,офицер номер 12 от 9-ти отряд.Имайки предвид,че сте тук по своя воля,както беше подчертано в писмото,сме тук за да ви дадем възможност да вземете един специален изпит одобрен от Стая 46 и да се присъдините към нашия отряд.Бяхте препоръчана от капитан Такеда Икава и ще работите пряко под него ако се съгласите да вземете изпита...е?

-Винаги се радваме на потенциални нови попълнения.-Амиару и се усмихна.-Трябва да призная,че не виждам таланта,който Капитанът е прозрял в теб,но вярвам в преценката му и се надявам искрено да се справиш по-възможно най-добрия начин.Последвай ни към тренировъчните площаки и там ще проведем най-чистата форма на упражнения.


Пиши в "Тренировъчна Площадка 3"

Хигуре вървеше и оглеждаше плика. Беше здраво залепен с "Рила" та дори излизаше по краищата. Съдържанието не си личеше - плика бе дебел и колкото да го вдигаше към слънцето не се получаваше.
'Няма начин... Голяма работа... сигурно е нещо като касова бележка, разписки - някакви подобни неща.'
Тя се отказа да разглежда плика и просто продължи. Вдигна глава и се зазяпа по облаците. Нямаше никакъв вятър... Най-накрая момичето пристигна на мястото.

Атмосферата около сградата беше странна..някак си изтънчена,но в същото напрегната.Това дори се усещаше от минувачите наоколо.Великият площад беше посещаван от хиляди всеки ден,но забелязваш как всички се стремят да стоят по-надалече от сградите на отрядите..това важеше за всяка еднано особено за тази.Усещането за някакъв невидим страх караше кожата ти да настръхва..но все пак имаше вътре работа.
Най-накрая спираш да нервничиш и се приближаваш уверено към входа.Изеднъж ти се струва,че усещаш как някой те гледа от прозорец на един от горните етажи,струва ти се че го виждаш за секунда,но когато поглеждаш натам не виждаш никой..но и неприятното чувство си остава.Какво правиш?

Момичето натисна дръжката на вратата, влезна вътре и се огледа. Потърка се по рамото - бе настръхнала цялата.

Почти се сблъскваш на вратата с някакъв приятно изглеждащ малдеж.Той като че ли беше единственото в обстановката,което не изнервяше.Вперва един синеок поглед в теб и ти праща една извинителна усмивка,която те обезоръжава от каквато и да е забележка,която би могла да направиш.Беше малко о-висок от теб,добре сложен със сравнително дълга коса.
-Мога ли да ви помогна с нещо?

На Хигуре и трябваше малко време за да осмисли цялата ситуация. Не изнервяше, друг път - за миг забрави за какво бе дошла.
- Здравейте, Вие от 9-ти отряд ли сте? - усмихна му се тя.

-Да,от 9-ти отряд съм..какво прави хубаво момиче като теб тук?-Той ти се сумихва мило.

- Ами значи тогава това ще го дам на вас.
Хигуре му подаде писмото като игнорира част от последните му думи за да не вземе да се изчервява.
- Трябва да стигне до главнокомандващия офицер или капитан. Да бъда ли сигурна, че ще му го предадете?

Мъжът пред теб извенъж добива деловит вид..
-Това е за капитана?Щом е за него..трябва да е важно..Ще бъдеш възнаградена подобаващо..Моля те,влез?-Усмихва ти се отново.-Мога ли да бъда възнаграен поне с име?

- Казвам се Юуки Хигуре - тя се поклони леко и го последва вътре. - А как в вашето име?
Опомни се едва когато вратата се затвори след нея. Ама какво правеше вътре, та нали трябваше само да предаде писмото и да се омита. И за каква награда говореше момчето... Само да си кажеше името, тя щеше да обърне на заден и през 9 планини в десета.

-Аюму Ироноби,трети офицер на 9-ти отряд.-Получаваш още една лъчезарна усмивка.-Приятно ми е да се запозанем..моля влез!-Въвежда те в една просторна стая,в изключително добра мебелировка,явно беше доста важно място в сградата..и като че ли неспокойствието се процеждаше точно от тук..-В момента аз съм най-близкото до командващ офицер в сградата.Капитанът ми каза да очаквам някой да носи нещо важно..но не ис представях,че ще е момиче като теб..Идваш от антикварния магазин,нали?

-Да - Хигуре кимна положително - Продавачът ме изпрати.
Очите й блуждаеха из стаята, вероятно това бе офисът на капитана. Какво е това чувство обаче? Сякаш нечие задушаващо рейатсу се бе пропило във всичко наоколо. Напрежението бе изтощаващо - почти невъзможно е някой да работи в такава атмосфера.
-Значи капитана го няма... това неговия кабинет ли е?
Момичето бавно се приближи до прозореца.
-Предполагам си ме видял от тук как идвам и за това толкова бързо се срещнахме, нали? - тя се обърна леко и зачака отговор. Присви леко очи, нещо сякаш й шепнеше, но тя не можеше да чуе думите. Може би бе нейното въображение или пък само вятъра през цепнатините на прозореца.

-Да..това е неговият кабинет..предполагам си забелязала атмосферата.Това преди малко не бях аз..беше капитанът..Той се чувства..О,ще бъда честен.Точният цитат беше "имам важна работа и не ми се занимава с мизерници".-Аюму седна върху бюрото на капитана си мачкайки някакви листове,явно не му дремеше за тях.За първи път забелязваш някакъв много странен блясък в очите му.-Капитанът..си има своите проблеми.Повярвай ми..-тук гласът му изстива значително-..не искаш да го срещнеш,когато е в лошо настроение.И въпреки всичко..въпреки всичко,което усещаш..нищо не може да промени,че той най-вероятно е един от най-волевите и компетентни капитани в историята на Сейретей.

- Значи това писмо - тя направи знак с глава към плика - не е било толкова важно колкото си мислех. Всъщност... няма значение - като че ли нещо я бе ядосало и тя се сдържаше да не каже точно какво - Става късно, мился че е време вече да си ходя. Дано антикварята не е затворил - длъжник ми е. Радвам се, че се запознахме. - измрънка под носа си и се отправи към вратата.

Чуваш гласа на Аюму зад себе си.Усещаш лека изненада в него:
-Значи все пак не си погледнала какво има вътре.Още като те видях си помислих "тя е достатъчно любопитна да го направи".-Чуваш прошумуляване и скъсване на плика.-Този пръстен тук..е последният остатък от Канаме Акари,бившата лейтенантка на 9-ти отряд.В момента по-важен предмет от този няма за капитана.Така че каквото и да го е накарало да остави това на мен и да отиде по работа..с теб не искаме да го знаем.Още нещо.Виждам,че си ученичка..достатъчно компетентен съм за да разбера и без да ми казваш.Ето я и наградата ти:ситуацията между отрядите в момента е повече от студена,а скоро идват изпитите.Бих препоръчал много внимателно изследване на добрите и лошите страни на отрядите преди а кандидатстваш за който и да е..нещо ми подсказва,че можеш да намериш информация в библиотеката..

Юуки, все още ядосана, се спря и го погледна с периферното зрение.
'Как така ме бе преценил със само един поглед от самото нач...'
Момчето разкъса плика, а момичето изпадна в ужас.
'Оле не, сега да не вземат да обвинят мен за това?'
Следващите думи обаче я накараха да се успокои - той очевидно знаеше какво има вътре, пък и капитана му се е бил доверил.
' "В момента по-важен предмет от този няма за капитана" - значи цялата тази загадъчност е била от личен характер - нищо зло, нищо което би унищожило Обществото на душите. Колко глупаво от моя страна да си навирам носа, където не трябва!'
- Мерси, ще се опитам да се възползвам максимално от съвета - Хигуре направи дълбок поклон, сбогуваха се и след минута тя вече бе на улицата.

Напуснала туко-що откачено-странните членове на 4ти отряд, Рей бе минала през новинарската стена за да види дали най-после имаше каквито и да е новини за изпита или каквото и да беше нужно, за да ги разпределят по отряди. Не се сети къде другаде да провери, затова тя се озова пред вратата на офиса на 9ти отряд.
Малко несигурна, тя почука и влезна в офиса. Нямаше какво да губи - нали тъй и тъй вече беше мъртва.

Чува се мелодичен глас от вътре:
-Влез!
Понечваш да отвориш вратата..и усещаш нещо странно.Сигурна си,че винаги е било тук..може би заради странната ти случка преди малко и замисленоста ти върху нея,може би заради нещо друго..но тук витаеше нещо запустяло и задушаващо.Сигурна си,че излиза от този кабиент.Като някаква гранясала рана,която зловонно хвърли миризмата си наоколо,нещо тук не беше наред.
Ръката ти е на сантиметри от бравата,когато се запитваш дали искаш наистина да я отвориш.Имаш чувството че си пред Кутията на Пандора и си направила първото движение за да я отвориш.

Колебанието на Рей беше временно. Въпреки, че кожата й настръхна и цялото и тяло потръпна, това сякаш още по-силно я тласна да влезе вътре. Винаги, когато нещо я плашеше, тя на момента се преборваше със страховете си. Точно затова загуби ума и дума и влезна решително вътре, забравяйки, защо бе дошла.

Всичко зад вратата е точно както го усещаш-изведнъж застоялото чувство се засилва многократно..поглеждаш с изненада вътре и разбираш,че това е просто обикновен офис.В стаята има няколко уютно изглеждащи стола,бюро с разхвърляни наоколо листове и един гардероб..
Върху бюрото се е настанил някакъв изключително красив младеж,който единствен не издаваше от себе си зловещата аура на цялата сграда.Играе си занесено с някакъв ребен предмет,може би пръстен,в ръцете си.

-Мога ли да ви помогна?

За момент забравила защо бе вътре, при изречените думи се упомни и промълви.
-Извинете ме, просто никъде не мога да открия информация за разпределението на туко-що завършили акадфемията шинигамита. Аз лично съм такава и с нетърпение чакам да започна работа но...все още очаквам да бъда разпределена някъде. Към кого точно трябва да се обърна? - малко притеснена от самото си присъствие тук Рей бързо довърши колкото можеше по-учтиво и сведи поглед към земята.