Идва време,когато за всеки един от нас идеята за безсмъртие се превръща моментално в нещо непоносимо.За всеки идва по различен начин,понякога изведнъж,понякога малко по малко.Но винаги се случва.Просто не искаме да живеем повече.
А някога вечният живот изглеждаше примамлив.Какво се промени от тогава?Минах през нещо,което не мога да отлича от ад.Смешното е,че не оценяваме това,което имаме почти никога освен в редки изблици на емоция.Чак когато загубим някакъв предмет или чувствто разбираме колко сме го обичали и колко се нуждаем от него.
Понякога се питам какво виждат другите хора,когато затворят очите си.Аз знам какво виждам.Една и съща картина,която вече от цели четири години е с мен.Сълзите ми стичащи се по кръвта от откъснатата част от лицето и.Сигурен съм,че не би искала да я запомня така.Не спирах да усещам хаоса навсякъде.Понякога,когато около мен има много хора можещи да контролират вътрешната енергия,която ни движи и ни държи живи отново го усеща.Затова мразя да ходя на събрания и живея отделно от своя отряд.
Набито ни е главите,че сме велики защото имаме тази вътрешна сила.Набито ни е,че другите са по-низши и за това е наш дълг да ги пазим.А какво става,когато заради един такъв ''низш'' човек всичко пропадне?На онзи ден умряха повече хора отколкото всички си мислят.Виждам го в очите на някои от другите оцелели след този ден.Виждам го в огледалото.
Писъци навсякъде.Всички знаят,че нормалните хора не могат да ни видят,но се кълна,че на този ден можеха да ни усетят.Въоръжени хора стрелящи по деца,майки стъпкващи мъжете си към спасението.Като едно огромно стадо на заколение.Всичко гори.Подпалени хора в агонията си подпалват други.
А на този фон ние се бием.Всички офицери с висок ранк бяхме изпратени там по спешен сигнал.Казват,че по всяко едно време на света има едно място,чиято земя е наситена с рейатсу.Преди една година това място стана Варшава.Всички Капитани със своите лейтенанти бяха в борба с безбройни Аджука и Вастелордове.не ни оставаше време да мислим.Отчаянието ни обземаше.Колкото и да избивахме идваха още и още.Спомням си как някой обяви че и Генерал Ямамото е пристигнал.Нямаше никакво значение.Един по един падахме,а като че ли нямаше край.Писъци на живите навсякъде.Писъци и на нас шинигамитата отвсякъде.Души наскоро умряли биват поглъщани от гладни чудовища.
Изведнъж всичко се превърна в друг вид борба.Вече не беше битка срещу злото,а меле.Кой ще отиде по-напред и ще умре и кой ще уцелее.Кой ще се втурне да помага на душите,рискувайки своята така или иначе разклатена безопастност.Използвахме силите и се вплитахме в бой с Вастелордове унищовайки сгради по пътя си.Танкове сплескани като консерви на пътя ни.''Битката е танц''.Който го казва не е бил в битка.
На първи Септември,1939 Германия нападна Полша в съдействие със Съветския Съюз задействайки най-голямата война в историята на човечеството.
Освен десетките хиляди мъртви,от нас на този ден паднаха четири капитана,7 лейтенанта и още 43-ма офицера.Тройно повече бяха ранени почти фатално и почти всички от тях така и не се възстановиха.
Умрях преди почти двеста години,но на този ден Хитлер ме уби за втори път.
1943. ~Такеда Исакава ,капитан на 9-ти отряд
На първи Септември 1939 година,Германия ръководена от своя фюрер -Адолф Хитлер,атакува Полша. Всичко започва с жестоки самолетни бомбардировки в ранната сутрин,около 5 часа и 40 минути. Това е началото на една трагедия за човечеството и един крах за хуманизма.Но заедно с това настъпват и хиляди събития,останали скрити за нормалните хора. Стотици хиляди са избити и света се изпълва с души,които обаче не поемат по мирният път на задгробният живтот. Това скупчване неминуемо предвещава мрачно небе на хоризонта.....Невъобръзимо голямо количество холоули са привлечени от изобилстващата плячка,а от своя страна шинигамитата са длъжни да изпълнят дълга си.На фона на назряващият колосален сблъсък и Орденът на Куинситата не може да остане безразличен. И няколко дена по-късно надвисналата буря избухва и връзва кървав плод. Битка с незапомнена жестокост разцъфва в развалините на почти унищожената Варшава.В касапницата огромен брой шинигамита умират,почти всички опитни куинсита са безмилостно изклани,а броят на холоулите е безмерно редуциран. Този триумф на смъртта е своебразен ключ към падението на всяка една от расите. Редиците на шинигамитата са оредели,разеденени и изпълнени с омраза и недоверие едни към други. Куинситата почти изчезват като съществуване,докато при холоулите се задвижват тайни игри за власт,тъй като малкото останали аранкари из между тях копнеят безнадежно да запазят властта си,елиминирайки всичи васто лорде на пътя си,за да се подсигурят от тази опасност. Слънцето залязва над просперитета на всяка една от тези сили,кръвта във вените им изстива,а мракът все повече пропълзява в нозете ни,заливайки и заличавайки всичко.......
